Най-старата запазена аптека в Букурещ

Най-старата аптека в Букурещ, запазена и до днес в своя автентичен вид, датира от 1925 г. и е кръстена на фармацевта Георге Хотарану. Преди няколко години сградата, която се намира на кръстовището на улиците “Василе Ласкар” и “Мария Росети”, бе закупена от Съюза на фармацевтите за 850 000 евро и ще бъде превърната в Музей на фармацията. 

Интериорът все още пази оригиналните мебели и фармацевтично оборудване, поръчано и изработено във Виена. По рафтовете на сутеренната лаборатория стоят епруветки и керамични контейнери, покрити с прах. “В миналото лекарствата са се приготвяли ръчно с помощта на дестилатор”, разказва д-р Елена Гаврила от Общинския музей в Букурещ, разположен в сградата на двореца "Шуцу". 

Тя е един от кураторите на изложба, която показва как букурещяни са поддържали здравето си и как са се лекували в период, в който медицината тепърва започвала да се развива. Изложените експонати са открити след археологически разкопки през 2023 г. в историческия център на румънската столица.

“През XIX век лекарствата се продавали предимно в така наречените дрогерии и бакалии. Във време, когато медицинските и фармацевтичните познания били в начален стадий и наличните лечения и процедури били ограничени, голяма част от хората в Букурещ разчитали на тях, за да преборят различни заболявания на тялото. Някои от продуктите се препоръчвали като чудодейни решения, истинска панацея за широк спектър от здравословни или естетически проблеми. Въпреки че им липсвала солидна научна основа и ефективността им често била съмнителна, те били широко рекламирани във вестниците от онова време”, обяснява д-р Елена Гаврила.

Сред тях били тонизиращи напитки, лечебни прахове, сиропи за жизненост, мехлеми и еликсири, които обещавали решения за почти всичко - от главоболие до храносмилателни проблеми, от бронхит до туберкулоза или от цистит до гонорея и сифилис.

“Обърнете внимание на големия брой лекарства срещу болести, предавани по полов път, които обещават да премахнат болката и дискомфорта за 48 часа, като известните хапчета "Santal de Midy", инжекцията “Matico de la Grimault & Cie”, донесена от Париж, или предлаганото лекарство от "Жълтата инжекция", произведена в аптека в Бузъу. Разнообразието от лечебни средства за венерически болести свидетелства за зачестилата заболеваемост сред жителите на румънската столица през втората половина на XIX век”, уточнява д-р Елена Гаврила.

Течни препарати, прахове, хапчета и кремове се съхранявали и продавали в контейнери от стъкло, керамика или порцелан. Върху тях се залепяли парчета хартия, които давали информация за съдържанието и употребата. Въпреки че повечето етикети не са оцелели с времето, някои опаковки са били отпечатани с името на производителя.

В миналото се предлагали лекарства, които потискали кашлицата и лекували туберкулоза, сред които “Morrhuol Créosoté” - рибено масло от черен дроб на треска, разпространено в края на XIX век в Европа и Америка, или препарати като “Lebens Essenz” (Есенция на живота) за проблеми на храносмилателния тракт. 

Формите и декоративните елементи на козметичните съдове отразявали стила и естетиката на епохата. Духът на времето отразява и самата сграда на музея - някогашен дворец. Той се появява през първата половина на XIX век, когато градският пейзаж на Букурещ бил смесица от скромни и бедни къщи и богати сгради, резиденции на елита, разпръснати по маршрута на изкривени пътища, покрити с плътни слоеве прах или кал.

“В тази архитектурна бъркотия, около 1833 г., на мястото, където почивали старите основи на предишната конструкция, били положени основите на нова сграда. Година по-късно дворецът "Шуцу" се очертава внушително в пейзажа, давайки тон за трансформация на града в европейски дух”, разказва музеографът Ана Якоб. 

Сграда е издигната по нареждане на пощальона Костаке Шуцу, който заемал важна позиция в администрацията още на 21-годишна възраст. След смъртта му, дворецът официално влиза във владение на сина му Григоре и неговата съпруга Ирина, дъщеря на известен банкер. 

”Това е и времето, в което отбрани гости започват да пристигат в елегантни файтони и карети, да спират под стъклената козирка на главния вход, да изкачват монументалното стълбище във фоайето и да се оглеждат в огледалото, донесено от Мурано, преди да се потопят в танцовите вечери, организирани от Григоре и Ирина Шуцу”, споделя Ана Якоб.