Най-често задаваните въпроси за ЕП

Какви са най-често задаваните въпроси, които касаят работата на новоизбрания състав на Европейския парламент? Ето отговорите:

Какъв е дневният ред на учредителното пленарно заседание на 9-ия мандат на Парламента (от 2 до 4 юли 2019 г.)?

Гласоподавателите в ЕС избраха нови членове на Европейския парламент (евродепутати) по време на европейските избори, между 23 и 26 май. Новоизбраните евродепутати, които ще представляват европейските граждани до 2024 г., ще влязат в длъжност на учредителното заседание на Парламента от 2 до 4 юли. Тогава те ще изберат своя председател, 14 зам.-председатели и 5 квестори. Те също така ще вземат решение за броя на членовете на постоянните парламентарни комисии и подкомисии, като по този начин ще открият новия (9-и) законодателен мандат. В седмиците след това, комисиите ще проведат първите си срещи, за да изберат своите председатели и заместник-председатели.

•          Парламентът избира новия председател

•          Парламентът избира новите заместник-председатели и квестори

•          Сформиране на комисиите на Парламента

Защо първата сесия започва във вторник?

Според Правилника за дейността на Европейския парламент, първото заседание от новия мандат се провежда в първия вторник след изтичането на първия месец след европейските избори (Правилник за дейността на Европейския парламент, член 146, параграф 2)

Член 154: Свикване на Парламента

1. В съответствие с член 229, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз Парламентът се събира, без да се налага да бъде свикван, във вторник през втората седмица на месец март всяка година. Той сам определя продължителността на прекъсванията между сесиите.

2. Освен това Парламентът се събира, без да се налага да бъде свикван, във вторник през първата седмица след изтичането на един месец от края на срока, посочен в член 10, параграф 1 от Акта от 20 септември 1976 г.

3. Председателският съвет може с мотивирано решение, взето най-малко петнадесет дни преди определената преди това от Парламента дата за възобновяване на сесията, да променя продължителността на прекъсванията, определена в съгласно параграф 1; въпреки това датата за възобновяване на сесията не може да се отлага с повече от две седмици.

4. По искане на мнозинството от неговите членове или по искане на Комисията или Съвета председателят може, след провеждане на консултации с Председателския съвет, да свика Парламента по изключение.

Председателят има право, с одобрението на Председателския съвет, да свика Парламента по изключение в неотложни случаи.

Кой ще председателства първото заседание?

Заседанието, по време на което се избира новият председател, ще бъде председателствано от заварения председател или, при невъзможност от негова страна, от един от заварените заместник-председатели, определени по реда на тяхното старшинство, или, при невъзможност на всеки един от тях — от най-дълго изпълнявалия мандат член на ЕП, до избирането на председател.

Европейският парламент избира своя председател сред един от неговите членове.

Член 14 : Временно председателство

1. Заседанието, предвидено в член 154, параграф 2, както и всяко заседание, провеждано с цел избор на председател и на Бюро, се председателства от заварения председател или, при невъзможност от негова страна, от един от заварените заместник-председатели, определени по реда на тяхното старшинство, или, при невъзможност на всеки един от тях — от най-дълго изпълнявалия мандат член на ЕП, до избирането на председател.

2. Под председателството на члена на ЕП, временно изпълняващ функциите на председател по силата на параграф 1, не могат да бъдат разглеждани въпроси, които не са свързани с избора на председател или проверката на пълномощия в съответствие с член 3, параграф 2, втора алинея. Всеки друг въпрос във връзка с проверката на пълномощия, повдигнат под неговото председателство, се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

Как се избира новият председател на ЕП?

Кандидатури за председател могат да бъдат издигани от политическите групи или от група от най-малко 1/20 от членове на ЕП, т.е. 38 евродепутати (т. нар. „нисък праг“, който е въведен от ревизирания Правилник за дейността на ЕП).  Гласуването е тайно (член 15).

Членовете на ЕП гласуват с отбелязване на името на своя предпочитан кандидат на бюлетината, която пускат в урна за гласуване. Този процес се извършва под контрола на осем преброители, избрани чрез жребий сред членовете на ЕП. За да бъде избран, кандидатът трябва да е събрал абсолютно мнозинство от валидно подадените гласове, т.е. 50 % плюс един гласа (член 16).

Празните или невалидни бюлетини не се преброяват при изчисляване на необходимото мнозинство. Ако на първия тур не бъде избран кандидат, същите или нови кандидатури могат да бъдат издигнати за втори тур за гласуване при същите условия. Може да се проведе и трети тур, ако е необходимо, отново при същите условия.

Ако нито един кандидат не е избран при третото гласуване, двамата кандидати, получили най-много гласове при това гласуване, участват в четвърто гласуване, при което печели кандидатът, получил по-голям брой гласове. Новоизбраният председател има право да произнесе встъпително слово преди да председателства избора на заместник-председатели и квестори.

Как се избират заместник-председатели и квестори ?

След избора на председател на Европейския парламент, пленарната зала трябва да избере в следния ред: 14-те заместник председатели и 5-имата квестори.

Кандидатурите се издигат при същите условия като за председател (член 15).  14 зам.-председатели се избират с една единствена бюлетина от абсолютно мнозинство от подадените гласове. Провежда се второ гласуваме при същите условия, ако всички 14 длъжности не бъдат запълнени. Може да бъде проведено и трето гласуване, ако все още има незаети длъжности, като на този етап е достатъчно да има относително мнозинство. (член 17)

Старшинството на заместник-председателите се определя от поредността на тяхното избиране, а при равен брой гласове — от тяхната възраст. Ако заместник-председателите са избрани чрез акламация, тяхното старшинство се определя с тайно гласуване. Същата процедура се следва и при избора на квестори. На практика, политическите групи се опитват да гарантират, че изборът на заместник-председателите и квесторите отразяват състава на Парламента и относителната тежест на политическите групи, като вземат предвид резултатите от избора на председател.

Кога ще разберем какъв ще е съставът на парламентарните комисии?

По време на учредителното си заседание (2-4 юли), Парламентът избира също  така състава на комисиите си, въз основа на предложение от Председателкия съвет. Това предложение се внася за гласуване в пленарна зала (обикновено мнозинство).

Кандидатурите за членове на съответната комисия се определят от политическите групи  и се оповестяват по време на първата пленарна сесия (без гласуване, според Допълнението към Правилника за дейността на ЕП). Комисиите се срещат през следващата седмица за учредителните си заседания, за да изберат своите председатели и заместник-председатели, за мандат от 2.5 години.

Комисиите изменят законодателни предложения чрез изготвяне и гласуване на доклади, предлагане на изменения в пленарна зала, и чрез назначаването на преговорни екипи за провеждане на преговори относно европейското законодателство със Съвета на ЕС. Те също така изготвят и гласуват доклади по собствена инициатива, организират изслушвания във връзка с европейското законодателство с участието на експерти и контролират останалите органи и институции на ЕС.

Колко членове на ЕП има във всяка парламентарна комисия?

По време на 8-ия мандат, парламентарните комисии имаха между 25 и 73 пълноправни членове и също толкова техни заместници. Съставът на комисиите по време на 9-тия мандат ще бъде гласуван по време на първата пленарна сесия (2-4 юли) въз основа на предложение от Председателския съвет.

Кой председателства парламентарните комисии?

По време на тяхното първо учредително заседание (в седмицата между 8-12 юли), всяка комисия избира своя председател и до четирима заместник-председатели измежду своите пълноправни членове, които заедно формират „бюрото на комисията“ с мандат от две и половина години. Политическият състав на комисиите отразява състава на Парламента като цяло.

Има ли други комисии?

Парламентът може също така да учредява подкомисии и специални временни комисии за разглеждане на конкретни въпроси и има правомощието да учредява анкетни комисии за разследване на твърдения за нарушения или лошо администриране на правото на ЕС.

Специални комисии от мандата 2014-2019 г.:

•          TAXE -  Данъчни постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (Работата на специалната комисия приключи на 30 ноември 2015 г.)

•          TAX2 - Данъчни постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие (Работата на специалната комисия приключи на 2 август 2016 г.)

•          TAX3 - Финансови престъпления, данъчни измами и избягване на данъци (Работата на специалната комисия приключи на 28 март 2019 г.)

•          TERR - Тероризъм (Работата на специалната комисия приключи на 14 ноември 2018 г.)

•          PEST - Процедура на ЕС за разрешаване на пестициди (Работата на специалната комисия приключи на 12 декември 2018 г.)

Анкетни комисии от мандата 2014-2019 г.:

•          EMIS - Emission Measurements in the Automotive Sector (work completed on 4 April 2017)

•          PANA - Money laundering, tax avoidance and tax evasion (work completed on 13 December 2017)

•          EMIS - Измерване на емисиите в автомобилния сектор (Работата на анкетната комисия приключи на 4 април 2017 г.)

•          PANA - Изпиране на пари, избягване на данъци и данъчни измами (Работата на анкетната комисия приключи на 13 декември 2017 г.)

Какъв е съставът на помирителния комитет в рамките на помирителната процедура?

Помирителна процедура се открива, ако Съветът на ЕС не одобри всички изменения, приети от Парламента на второ четене. Помирителната процедура е третият и последен етап от обикновената законодателна процедура (ОЗП) (известна още като „процедура на съвместно вземане на решение“). По време на тази процедура Парламентът и Съветът на ЕС преговарят за постигането на съгласие по общ текст на конкретно европейско законодателство.

На етапа на помирителната процедура се създава специален помирителен комитет.

Помирителният комитет се състои от две делегации: делегацията на Съвета на ЕС, съставена от един представител от всяка държава членка (министри или техни представители), и делегацията на Парламента, съставена от същия брой членове на ЕП. Помирителният комитет отговаря за изработването на „общ проект за законодателство“, който после трябва да бъде подкрепен както от Парламента, така и от Съвета на ЕС.

Кой координира работата на парламентарните комисии?

Съветът на председателите на комисии е политическият орган, който координира работата на парламентарните комисии и осигурява гладкото протичане на сътрудничеството между тях.

Какво представляват политическите групи и как се сформират?

•          всяка политическа група трябва да има най-малко 25 членове на ЕП, избрани в най-малко една четвърт от държавите членки (т.е. най-малко в седем).

•          чрез акта на сформирането на политическа група, членовете на ЕП приемат, че между тях съществува политическа близост - председателят на Парламента трябва да бъде уведомен със заявление, в което се уточняват целите на групата

•          преговорите за формиране на политически групи започват след 27 май

•          за да бъдат одобрени по време на пленарното заседание на 2-4 юли, политическите групи трябва да обявят своя състав преди 1 юли

•          политическа  група може да бъде образувана във всеки един момент на мандата на Парламента

Какви за изискванията за сформиране на политическа група?

След европейските избори членовете на ЕП сформират политически групи. Тези групи обединяват членове на ЕП от различни държави членки въз основа на политическата им ориентация. Политически групи могат да се сформират и по-късно по време на парламентарния мандат. Накрая на 8-ия мандат в Европейския парламент имаше осем политически групи.

За да получи официален статут, всяка политическа група трябва да има най-малко 25 членове на ЕП, избрани в най-малко една четвърт от държавите членки (т.е. най-малко в седем). Всеки член на ЕП може да членува само в една политическа група. Когато дадена политическа група бъде сформирана, председателят на Парламента трябва да бъде уведомен със заявление, в което се уточнява наименованието на групата, нейните членове и председатели, както и политическа декларация с целите на тази група.

По принцип Парламентът не прави оценка на политическата ориентация на членовете на дадена политическа група. Чрез акта на сформирането на група, членовете на ЕП приемат, че между тях съществува политическа близост. Единствено когато това се отрича от самите членове, Парламентът трябва да направи оценка дали групата е била учредена в съответствие с правилата.

Как се финансират политическите групи?

Политическите групи могат да наемат персонал и да се ползват от финансови средства и административни услуги, финансирани от бюджета на Парламента. Бюрото на Парламента определя правилата, съгласно които се осъществяват управлението и одита на тези финансови средства и услуги. Предоставените на политическите групи средства са предназначени за покриване не само на административните и оперативните разходи за персонала на групата, но и на разходите за политически и информационни дейности във връзка с политическата дейност на Европейския съюз.

Бюджетът на политическите групи не може да се използва за финансиране под каквато и да било форма на европейски, национални, регионални или местни предизборни кампании или за финансиране на политически партии на национално и европейско равнище или на техни органи.

Не всички членове на ЕП са организирани в политическа група. Тези, които не принадлежат към политическа група, се наричат „независими“ членове. Те също имат право да наемат персонал и да се ползват с права по силата на правилата, установени от Бюрото.

Кои са председателите на политическите групи и как се избират?

По време на 8-ия мандат на Европейския парламент имаше осем политически групи. Всяка политическа група избира свой председател или председатели. Председателите на групите и председателят на ЕП формират Председателския съвет на ЕП. Председателският съвет отговаря за политическата дейност на Парламента, изготвя неговата законодателна програма, определя правомощията и състава на парламентарните комисии и делегации и отговаря за връзките с другите институции на ЕС, националните парламенти и държавите извън ЕС.

 Кои са координаторите на политическите групи в парламентарните комисии и как се избират?

Политическите групи избират измежду техните членове „координатори“ за парламентарните комисии. Координаторите са политическият лидер на всяка политическа група в парламентарната комисия. Те съгласуват становището на своята политическа група по темите, разглеждани от парламентарната комисия, и заедно с председателя и заместник-председателите организират работата в комисията.

Проверка на пълномощията на новите членове на ЕП

Пълномощията на новоизбраните членове на ЕП се проверяват с цел да се установи дали те не заемат длъжност, която е несъвместима с качеството им на членове на Европейския парламент. „Несъвместимите“ длъжности включват член на правителството или парламента на държава членка на ЕС, на Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Управителния съвет на Европейската централна банка, Сметната палата или Европейската инвестиционна банка. Действащи длъжностни лица от институции или органи на ЕС, създадени по силата на договорите на ЕС с цел управление на средствата на Общността, също нямат право да са членове на ЕП.

След като официалните резултати от европейските изборите станат известни, държавите членки информират ЕП за имената на избраните членове на ЕП и председателят на ЕП призовава компетентните органи на държавите членки да вземат необходимите мерки за избягване на всяка форма на несъвместимост на длъжности.

Преди да заемат мястото си в Парламента, новите членове на ЕП, за чието избиране Парламентът е бил уведомен, подават писмена декларация, че не заемат длъжност, която е несъвместима с тази на член на ЕП. Тази декларация се подава не по-късно от шест дни преди учредителното заседание на Парламента.

Комисията по правни въпроси на Парламента прави последваща оценка на правомощията на всеки новоизбран член на ЕП и изготвя решение, въз основа на информацията, предоставена от държавите членки. Решението се предоставя на председателя на ЕП, който го съобщава на следващото пленарно заседание. Освен че проверява пълномощията, Парламентът се произнася и по евентуални спорове във връзка с Акта от 20 септември 1976 г., с изключение на споровете, основани на националните избирателни закони.

В случай че се установи, че даден член на ЕП заема несъвместима длъжност, Парламентът „обявява мястото за свободно“.

Как се назначават председателят и членовете на Европейската комисия?

Председател на Комисията

Европейският парламент избира председателя на Комисията. Първата възможност е по време на втората сесия през юли (15-18 юли).

След европейските избори, една от първите задачи на новия Парламент е да избере нов председател на Европейската комисия (изпълнителният орган на ЕС). Държавите членки номинират кандидат за поста, като при това се съобразяват с резултатите от европейските избори. След това Парламентът трябва да одобри новия председател на Европейската комисия с абсолютно мнозинство (половината от всички членове на ЕП плюс един). Ако кандидатът не получи необходимото мнозинство, държавите членки трябва да предложат друг кандидат в рамките на един месец (Европейският съвет взема решението си с квалифицирано мнозинство). За изборите през 2014 г. Парламентът въведе системата на водещи кандидати. Тогава всяка европейска политическа партия по време на предизборната си кампания предложи кандидат за председател на Комисията и партията, спечелила най-много места в Парламента и която бе в състояние да събере мнозинство в Парламента,  предложи кандидата на Парламента за председател на Комисията.

Членове на Комисията

Кандидатите за останалите портфейли в Комисията също преминават сложен процес на парламентарна проверка.

Съветът на ЕС, в съгласие с новоизбрания председател на Комисията, приема списък от кандидати за членове на Комисията — по един за всяка държава членка. Номинираните за членове на Европейската комисия лица се явяват на изслушване пред парламентарните комисии на ЕП в съответните им области на компетентност. Всяка парламентарна комисия след това се събира за изготвяне на оценка на експертния опит и представянето на кандидата, която се изпраща до председателя на Парламента. В миналото при получаването на отрицателна оценка съответните кандидати са се оттегляли от процедурата. След приключване на изслушванията за еврокомисари, Комисията като цяло, включително председателят на Комисията и върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, трябва да бъде одобрена от Парламента с единно гласуване. След като председателят и членовете на Комисията бъдат одобрени от Парламента, те се назначават официално от Съвета на ЕС, който взима решение с квалифицирано мнозинство.

В случай на съществена промяна в някои от портфейлите по време на мандата на Комисията, попълване на освободено място или назначаване на нов член на Комисията вследствие на присъединяването на нова държава членка, новите кандидати за членове на Комисията отново се изслушват от съответните парламентарни комисии.

Колко членове на ЕП ще има новият Парламент?

Новият състав на Европейския парламент (с 705 членове на Европейския парламент) ще влезе в сила, само ако и когато Обединеното кралство вече не е член на Европейския съюз.

Докато Обединеното кралство все още е държава членка, настоящият състав (751 евродепутати) ще продължи да се прилага.

Ако старият състав (751) все още важи в началото на 9-ия мандат на ЕП, новият състав ще влезе в сила на по-късна дата, незабавно след на оттеглянето на Обединеното кралство (от 751 на 705 евродепутати).

За държавите членки, получили допълнителни места в новия състав и 9-ия законодателен мандат на ЕП, тези места ще станат достъпни едва след оттеглянето на Обединеното кралство  (Ирландия, Франция, Италия, Испания, Полша, Румъния, Нидерландия, Швеция, Австрия, Дания, Словакия, Финландия, Хърватия, Естония).