Наказателна лихва за просрочени данъци

Министерският съвет подготвя въвеждането на наказателна лихва за просрочените данъчни задължения, съобщиха източници от правителството. Според тях мярката трябва да принуди фирмите да не бавят плащанията си към държавата, каквито сигнали има от началото на годината.    
Идеята е добра, защото тези, които не си плащат данъците, трябва да бъдат санкционирани. Правилно е обаче и ако държавата бави връщането на ДДС, също да си плаща за забавянето. Логично е всички да играят по правилата, а не да се гледа едностранчиво как да се напълни хазната, когато заради финансовата криза
приходите рязко се свиват.
Сега след изтичане на законово установените срокове за внасяне на задълженията към държавата на фирми и граждани се начислява лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта. Промените, които правителството планира, се очаква да вдигнат добавката на 20 пункта.
От Националната агенция за приходите /НАП/ коментираха, че средният годишен обем на просрочените данъчни задължения е около 850 млн. лв. За близо 650 млн. лева има обезпечителни действия като запор на банкови сметки. В условия на икономически растеж и добри условия за компаниите средната продължителност на просрочията е по-кратък, а в момента достига до 9 месеца.
Статистиката на НАП показва, че просрочени задължения над 50 хил. лв. се бавят средно между 6 и 9 месеца, а тези под 50 хил. лв. се изплащат със забавяне от 2 до 3 месеца.
Новината се посреща различно от представителите на бизнеса. Изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов коментира, че е правилно както държавата начислява наказателна лихва на длъжниците си при забавени плащания, така и тя да плаща, когато неправомерно бави плащания към коректните фирми. Иванов призовава и за равнопоставеност при дължимите лихвени плащания по данъчни задължения и невнесени осигурителни вноски.
В момента при забавяне на данъчни задължения се дължи добавка от 10 пункта над ОЛП, а при осигуровките 20 пункта. Според него правилно е тази добавка да се унифицира и да е 10 пункта, а не по-висока. Подобно предложение за промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс беше изготвено от финансовото министерство миналата година, но не беше прието.
Текстовете в закона за ДДС са записани в полза на бюджета. Те гласят, че ако има данъчна ревизия срещу дадена фирма, не се дължи никаква лихва, докато ревизията продължава. Това нито е почтено, нито е честно. Ако се окаже, че една фирма е чиста, то тя има право на лихва върху задържаните й пари. Ако пък се уличи в нарушения, тя автоматично ще загуби правото на данъчния си кредит, коментираха данъчни експерти. Според тях в сегашните условия данъчната администрация няма мотив да
приключва бързо ревизиите на фирми. Ако коректните фирми имат право на лихва върху забавените им плащания, това ще накара и данъчните по-бързо да приключат своите проверки.
По-голяма част от фирмите и компаниите, които бавят или не внасят осигуровки, са с лоша репутация, а някои от тях дори умишлено не погасяват задълженията си. Те трябва задължително да бъдат санкционирани, но е логично да се направи нещо и за
коректните данъкоплатци. Защото те си плащат редовно, а държавата им задържа ДДС и по този начин блокира част от свежите им пари, което не е редно и честно. Защото както бюджетът е важен, така също са важни и коректните фирми и компании. Има
логика именно на тези фирми по-бързо да се възстановява ДДС. Това е записано и в антикризисния пакет на ГЕРБ - създаване на процедури за ускорено възстановяване на ДДС.