Напрежението в Украйна и световните пазари

Рискът от военна ескалация между Русия и Запада оказва значително влияние върху световните пазари, включително и върху валутните курсове и борсовите индекси. Експертите по кредитно застраховане от Кофас съобщават, че ако рискът се материализира, той може да има неблагоприятни последици както за страните в конфликт, така и за световната икономика.

Експертите начертават два сценария за развитието на ситуацията. Първият включва продължаване на дългосрочния натиск отстрана на Русия във връзка с икономическия и енергиен сектор. Наред с действията, представляващи риск за сигурността, тази стратегия може да се разглежда като дестабилизация на политическата и икономическата ситуация в Украйна, което увеличава шансовете за политически пробив и отстъпки.

Вторият сценарий прогнозира въоръжена ескалация, която може да приеме различни форми.  Най-вероятният сценарий включва местна офанзива на "сепаратистите" в Донбас (с подкрепата на редовните руски сили), чиято цел ще бъде значително изместване на фронтовата линия. Ако ситуацията се развие в полза на Русия, това би могло да доведе до окупиране на допълнителни райони (особено в югоизточната част на страната, което може би ще доведе до свързването им с окупирания Крим). Това би включвало сухопътна инвазия в други гранични райони освен Донбас.

„Най-радикалният вариант, макар и много малко вероятен, е опит за военна окупация на цялата украинска територия, което обаче ще увеличи многократно потенциалните човешки, материални и политически разходи на Русия. Този сценарий крие риск от нови санкции срещу руската държава. Те могат да включват натиск за ограничаване на използването или дори блокиране на пускането на газопровода "Северен поток 2" поради нови санкции на САЩ и/или политически и регулаторни решения на ЕС, замразяване на диалога между новата администрация на САЩ и Русия по различни въпроси на сигурността, както и много други“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Нахлуването в Украйна и строгите санкции срещу Русия се отразяват неблагоприятно и върху пазарите на акции и облигации. Ефектът ще бъде усетен в световен мащаб, тъй като двете страни са производители и износители на множество природни ресурси.

Някои от тях включват:

Природен газ - Русия изнася 83% от общия си износ на газ за Европа, а Европа внася 46% от природния си газ от Русия. Въпреки че подобни санкции, свързани с енергетиката, биха били най-трудното "оръжие" за санкциониране на Русия, те са малко вероятни поради голямата зависимост на Европа от руския газ и настоящата енергийна криза.

Суров петрол - Русия изпраща 53% от износа си на петрол към Европа и санкциите ще засегнат и двата фронта. Руската държава би компенсирала отчасти спада чрез по-големи петролни потоци към Китай. Всяко ограничаване на руските потоци по-скоро ще доведе до тяхното пренасочване, което би могло да повлияе на пазарите на товарни превози. Въпреки това мащабни смущения на пазара на петрол изглеждат малко вероятни, но по-високи цени биха били възможни. Това ще бъде повлияно и от евентуални прекъсвания на тръбопроводните потоци в Украйна, които обаче ще бъдат предимно приемани от рафинериите в ЦИЕ, тръбопроводите "Дружба-юг" и "Одеса-Броди-Плок".

Метали - Русия притежава около 10% от световните запаси на мед и е най-големият производител на алуминий с дял от 6% в световното производство. Настоящите ограничения в предлагането биха могли да се задълбочат от по-нататъшно свиване на пазарите на метали, особено като се има предвид продължаващото силно търсене.

„Важно е да отбележим, че ползите за Русия от създалата се ситуация са минимални. В същото време санкциите към държавата са твърде слаби, за да дестабилизират руската икономика или да доведат до пълна политическа изолация на Москва от Запада, но все пак засегнаха икономическата сфера и попречиха на изпълнението на някои цели на външната политика. Тъй като днес, повече от всякога световните икономики са свързани, е необходимо да следим в детайл ситуацията, за да бъдат подготвени страните за евентуалните последствия от нов военен конфликт“, допълва Пламен Димитров.