Наринче, Асиртико? Непознати сортове вино.

Ива Стойкова

Има ли нещо, което може да изненада любителите на виното? Изненадата всъщност е, че няма нужда да търсим нови сортове и комбинации - достатъчно е да се обърнем към историята и традициите. Уникалните местни сортове си връщат загубените позиции и печелят нови в Европа и света. Десет вина от местни сортове със собствена физиономия, история и памет бяха подбрани от Яна Петкова* по време на лекцията й „Уникални местни сортове - произход и история” в рамките на форума Divino.Taste 2012, на който EconomyNews.bg беше медиен партньор.

За италианския сорт Вердикио (Verdicchio) с чисто южняшка страст спорят най-малко две области в Италия. Въпреки че в България виното не е особено популярно, по брой насаждения сортът заема 15-то място в света, като бумът е в средата на 80-те години. Ефирната лимонена свежест на дегустираното Вердикио по време на лекцията го превърнаха във фаворит на представителя на EconomyNews.bg.
Подобно на Вердикиото, за родина на сорта Албариньо (Albariño) спорят цели две държави - Испания и Португалия. Отглежда в Северозападна Португалия (1700 ха.) и в Галисия, Испания (1100 ха). От сорта се получават висококачествени бели вина, които се отличават със светъл цвят, висока киселинност, аромати на цветя, цитруси, кайсия и праскова.
Значително по-популярен у нас е Грюнер Велтлинер (Gruner Veltliner). Австрийският “национален сорт” заема 20 000 хекара насаждения, което е повече от една трета от общата лозарска площ. Произходът на този сорт и до днес е обвит в мистерия. Любопитно е, че виното от него не е добре да отлежава в дъб, а в акациеви или модерните иноксови бъчви, с които разполагат австрийските изби и които екип на EconomyNews.bg имаше възможността да види отблизо във виенската общинска изба Кобенцл.
Тъжна е съдбата на винопроизводителите в Турция и особено на местния сорт Наринче (Narince). Тъжна, защото в страната не се гледа с добро око на виното, вероятно защото то се свързва с християнските символи. Турция има сериозен дял в световния износ на грозде и стафиди, но не е популярна като производител на вино. Още по-тъжна гледка са лозята с Наринче - листата се обират, за да се превърнат в лозови сърми, например, а насажденията не могат да фотосинтезират и съответно да дадат плод. По ирония, за турската част на Егейския регион са най-ранните сведения за наличие на винена култура. И все пак, днешните турски вина не бива да бъдат подценявани. Местните изби, които се борят по-скоро за чужди пазари и успешно се представят на международни форуми, правят отлични вина, какъвто е примерът с Каваклъдере.
В съседна Гърция, по-точно на остров Санторини, вирее забележителният сорт Асиртико (Assyrtiko). Известни още като вулканични (заради вулканичната почва), тези древни лози се сплитат по особен начин по подобие на „кошница”, в която гроздовете се запазват от сухия и горещ климат на острова. 70% от лозовите насаждения на острова са с Асиртико. Това е единственият сорт в Европа, който не е засегнат от епидемията от филоксера (вид листна въшка, която се храни с корените на лозите, спирайки достъпа на храна и вода до листата и плода), връхлетяла стария континент в края на XIX век. И до днес учените нямат обяснение защо точно местното асиртико се е спасило – дали корените са били устойчиви (в континентална Гърция същият сорт е бил поразен) или вулканичната пепел е попречила на насекомото да намери благоприятна среда на острова.
Сортът Темпранийо (Tempranillo) е уникален местен сорт в Ла Риоха, Испания. Името му идва от испанската дума "temprano" (рано), което подсказва, че сортът е ранозреещ. В Испания често участва в състава на купажни вина, поради което някои експерти го наричат гръбначния стълб на червените испански вина. В Португалия Темпранийо се нарича Tinta Roriz и съставлява важна част от купажа за вината "Порто" произвеждани в долината на река Дуро.
Неро Д'авола (Nero D'avola) произхожда от Сицилия. Името му (nero, черен - бел.ред.) подсказва плътността на това отлично червено вино с нотки на череша и шоколад.
Гренаш (Grenache) е широко разпространен сорт в Лангедок-Русийон, Франция. От областта идват 40% от френските вина. Този древен сорт е в основата на повечето червени вина.
Небиоло (Nebiolo) е най-високо цененият червен винен сорт в Северна Италия, въпреки сравнително малкия обем на насажденията. Виното е много тъмно гранатовочервено с оранжев оттенък, с приятно ухание на виолетки и прясно окосена трева.
И накрая местният български сорт Мавруд, който достойно стоеше редом до европейските си събратя. За него ви разказахме подробно в предишния репортаж от винения форум.

Десетте вина, които бяха дегустирани:

1. Verdicchio dei Castelli di Jesi 2011, Santa Barbara, Италия
2. Albariño Señorío de Rubiós 2011, Coto Redondo, Испания
3. Single Vineyard Gruner Veltliner Spies 2011, Kurt Angerer, Австрия

4. Ancyra Narince 2010, Kavaklidere, Турция
5. Emphasis Assyrtiko 2010, Ktima Pavlidis, Гърция

6. Tempranillo Ribera del Duero 2008, Emilio Moro, Испания
7. Cusumano Nero D'avola 2010, Италия
8. Orca Grenache 2010, Marrenon, Франция

9. Barolo Cascina Ferrero (Nebiolo) 2007, Tenuta Carretta, Италия
10. Vinica Mavrud 2010, Загрей, България

* Яна Петкова е aбсолвент на Австрийската Винена Академия – клон на British Wine and Spirit Education Trust. Лектор в курсове по дегустация и култура на виното и собственик на единствената българска онлайн енциклопедия за вино www.Vinoto.com. Яна е и винен консултант на частни изби и ресторанти. Тя е сред основателите на клуба на пишещите за вино – Винен Наблюдател www.vino-nabludatel.com, участник е в дегустационни панели, както в България към сп. Бакхус до началото на 2009 и Винен наблюдател, така и в чужбина – Vinitaly. Автор на свободна практика в много издания - Wine & Dine, Инсайт, Его и др. Яна е автор и на статии в DiVino magazine и divino.bg
Снимки: интернет, DiVino.bg