Наследството на Тройката

Калоян Стайков
Краят на мандата е буквално пред кабинета Станишев и дойде време за отчитане на свършената работа през последните 4 години. Изненада ли е, че вижданията на управляващите се различават драстично от развитието на редица макроикономически показатели?
Според председателя на бюджетната комисия на парламента и бивш министър на икономиката Румен Овчаров управлението на това правителство може да се характеризира с една дума – успешно. Не се пояснява за кого е било успешно. Като министър Овчаров подписа меморандум с Газпром, в който се договаря график за ръст на цените за доставките на природен газ така че те да стигнат пазарните. До края на 2006 България получаваше суровината на преференциална цена, а промяната беше аргументира, че по този начин разходите за газ ще растат постепенно и така ще се избегне ценови шок, което пък ще гарантира стабилна инфлация. Това не стана, защото България изпита както ценовият шок от рязкото покачване на цените на нефта, започнало в края на 2007, така и огромен инфлационен шок – през първата половина на миналата година годишната инфлация достигна 15%. С други думи предприетите мерки бяха неуспешни по отношение на шоковете, свързани с цените на енергийните ресурси и на инфлацията, но явно е бил успешен за някои икономически агенти, които изключват обществото.
Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин също има доста позитивно мнение за постиженията на това правителство, което личи от думите му, че България е постигнала най-високият икономически растеж и е привлякла най-много преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Европа. Средният реален икономически ръст на България за периода 2004-2008 е 6.18%, което е далеч зад Словакия – 7.95%, Латвия – 7.05%, Литва – 6.88% и Румъния – 6.35%. Сред новите 12 страни членки на ЕС България е на 5-то място по среден икономически растеж.
Въпросът с ПЧИ стои по същият начин – в абсолютни стойности България привлича по-малко от Полша и Румъния, а като процент от БВП – по-малко от Кипър и Малта. Третото място не е никак незадоволително, като се има предвид размерът на четирите икономики, които ни изпреварват по различните показатели, но е безсмислено правителството да изкривява истината.
Що се отнася до твърдението на премиера Станишев, че майките раждат повече, не е успокоително, защото прирастът на населението е все още около -5% т.е. дори раждаемостта да се е увеличила, ръстът й не е много по-голям от смъртността и емигрирането.
Това, което правителството не казва е, че през управлението му ръста на икономиката имаше основно спекулативен характер, което го прави крайно неустойчив по време на кризи. Въпреки че правителствените разходи са заковани на 40%, към които се прибавят свръх превишенията на бюджетните разходите (които се похарчиха през декември), колективното потребление е намаляло от 9.8% на 8.7% от БВП за периода 2005-2008. Колективното потребление представлява крайните разходи на правителството за услуги, предоставени на обществото като цяло. Същевременно дефицитът по текущата сметка се е увеличил от 16.2% на 22.8% за същия период, като този ръст основно се дължи на по-високия внос на инвестиционни стоки. Резкият ръст на капиталовложенията прави компаниите уязвими спрямо бизнес средата не само по отношение на евентуален спад на продажбите, но и от гледна точка на ръста в задълженията им към кредитори.
Основният аргумент на управляващите, че дефицитът по текущата сметка не представлява проблем, докато се покрива от ПЧИ до известна степен е верен, но външното финансиране не е насочено към сектори с добавена стойност. Основните дестинации на инвестициите бяха строителството и сектора на финансовите услуги и това бяха спекулативни инвестиции, защото се очакваше именно тези сектори да се развиват най-бързо след влизането на страната в ЕС. Две години след членството на страната в Общността кредитирането и цените на недвижимите имоти са все още под средните нива за ЕС.
От началото на мандата корпоративният данък постепенно беше намален до 10%, а заедно с това бяха намалени и осигуровките Очакваният ефект бе: повече средства, които да остават в компаниите, което би ги направило по-конкурентоспособни и по-висока събираемост чрез изсветляване на досега укривани доходи. Наистина събираемостта на корпоративните данъци се увеличи, но ръстът на конкурентоспособността на фирмите остава под съмнение. Вносът на потребителски стоки расте, което означава, че те са по-търсени от местните, а заедно с това износът забавя темпове. При ръст на експорта от 26.9% през 2006, за следващите две години той е съответно 12.5% и 13.1%.
На фона на тези данни почти е изумително на какво се дължи главоломния ръст на частната задлъжнялост. Вътрешните вземания на частният сектор се увеличават от 18.66 млрд. лв. на 49.71 млрд. лв. между 2005-2008. Външната задлъжнялост на частния сектор скача от 10.3 млрд. евро на 32.63 млрд. евро за същия период.
Дори и само тези показатели, които са далеч от изчерпателността, будят достатъчно безпокойство за наследството, което остава това правителство, чийто мандат е с традиционните багри на социалистическото управление. С други думи, не бе ли мандатът краткосрочен пир, който да замаже очите на всички, които не си задават въпроса кой ще плаща сметката за него. А след това....потоп.