Настъплението на фермерските пазари

Ива Стойкова

В столичния квартал „Иван Вазов“ бе открит втори фермерския пазар, съобщи МЗХ. Министерството на земеделието и храните заедно със Столична община и Пазари „Юг“ ще продължат и в бъдеще инициативата си по организирането на тематични фермерски пазари. Настоящият пазар ще продължи до 27 юни под надслов „Седмица на българските череши“. До края на годината ще бъдат реализирани пазари и за производители на сезонни плодове и зеленчуци. Кампанията е продължение на започналата през месец април съвместна инициатива в подкрепа на родните производители.

Преодолени ли са пречките пред малките производители?

Години наред най-голямото препятствие пред дребните фермери бе Наредба 26 за директните доставки. Ето как описа проблема преди четири години Десислава Димитрова, национален координатор на Slow Food, специално за EconomyNews.bg.

В България съществува Наредба за директни доставки, която улеснява пътя на продуктите от производителя до купувача. И би трябвало да подейства като стимул за малките производители. Защото чрез Наредбата получават възможността да добавят стойност към своята продукция. Един сравнително финансово независим фермер може да експериментира, тъй като храните, за които се борят хората като Десислава Димитрова, никога не са били обект на пазар, на оценка на потребителя, а и досега са затворени в семействата.
Има публикуван списък на регистрираните по наредбата производители. Прави впечатление обаче, че те основно са производители на мед. Защото е лесно, подсказва Десислава Димитрова. Медът е чист продукт, който не крие никакви санитарни предизвикателства. Не е така с млякото и месото, като в никакъв случай не става дума за това да се постави на карта сигурността на потребителя. Въпросът е в това, че някои от етапите на производство на млечните и месни продукти невинаги отговарят на поставените от Брюксел рамки. А контролните органи се страхуват, непознавайки из основи проблема с подобни продукти и притиснати от европейските норми. Една от причините, според Десислава Димитрова, е че в България в момента дори няма висше или средно учебно заведение, в което да се преподава за разнообразието от продукти от месо и мляко. Контролиращите процеса на производство на млечни и месни продукти са завършили образованието си във време, когато се е учило как се прави бяло саламурено сирене от пастьоризирано мляко или кашкавал. И те не могат да си представят дори, че французите днес се оплакват, че млякото им е станало твърде чисто. Това означава, че във Франция не могат да постигнат качеството на традиционните си сирена, защото бактериалният състав е намалял и обеднял. Бактериалният букет е онзи, който дава неповторимия аромат на сиренето от конкретното място, казва Десислава Димитрова. У нас на бактериите се гледа единствено като на нещо вредно и опасно. Освен това в момента няма нито една мярка, с която би се подкрепило производството на полузабравени или изчезващи хранителни продукти, характерни за отделни региони. Нужна е и по-силна разяснителна кампания сред производителите, за да могат те да се регистрират по Наредбата за директни доставки.

Още по темата: Пари, много-о-о пари в нафпавок!

Картината днес

Появиха се немалко фермерски пазари, не само в София, но и в някои от по-големите градове като Бургас, Варна, Пловдив. Един от най-новите в София е в кв. „Борово”.

Овче и краве сирене от Угърчин, мед от Калофер и млечни продукти от Вършец и село Васил Левски в Карлово - това са част от биологичните продукти, които могат да бъдат опитани и закупени от новия фермерски базар според репортер на БГНЕС.

На няколко сергийки около Общинския пазар до последната спирка на тролей №9 фермери от цялата страна всяка събота ще имат възможност да предлагат директно на потребителите своите продукти.

Обособяването на специализиран фермерски пазар се реализира от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в рамките на проекта "За Балкана и хората". Целта е всяка събота на пазара да се събират производители на качествени продукти, произведени от малки фермери по традиционни технологии и рецепти. Самите производители предлагат лично стоката си на гражданите и им възможност да защитят и да промотират качеството на продуктите си.

Всички продукти са сертифицирани по Наредбата за директни продажби (Наредба 26 на Министерството на земеделието и храните), като за доброто съхранение на продуктите са осигурени мобилни хладилни витрини. Всички желаещи да закупят мед, сирене, мляко или сладко имат възможност да дегустират продуктите и да поговорят с производителя, преди да отнесат у дома закупената стока.

В бъдеще се очаква на пазара да се включат и производители на месо и месни продукти, риба, зеленчуци и други. Една от целите е производителите от малки планински ферми от Централния и Западен Балкан да бъдат подпомогнати, за да достигат до крайния потребител. Самите потребители пък получават директно от производител чисти домашно произведени продукти с ясен произход и сертификат за качество.

"Гледаме около 400 овце и около 20 крави", разказа собственикът на малка мандра в Угърчин. Споделя, че е доволен от интереса към неговите продукти - овче и краве сирене. Пожелава си по-често да има възможност да излиза на пазара и да стига до крайните потребители. "Не правим нищо на млякото, не добавяме и не взимаме нищо от него - директно го влагаме в сирене. Правим го с мая, закваска и сол, по стария начин. Това е идеята - българинът да свикне да купува директно от такива нас", обясни той.

По отношение достъпът на фермерите до големите търговски вериги той подчерта, че е почти невъзможно продукцията му да намери място на рафтовете. "Ние правим бутикови количества, нямаме възможност да големи количества. За нас е непосилно, те плащат отсрочено и т. н., така че най-прекият начин е фермерските пазари", обясни той. Освен в София в събота, всяка сряда ходят на фермерски пазар в Ловеч, което е близо до Угърчин. Най-приятно за производителите е изражението на лицето на хората, когато опитат сиренето.

"Предлагаме биологичен мед от град Калофер", разказва млад пчелар, дошъл на пазара в кв. Борово. Неговите пчели не се подхранват със захар или изкуствени подсладители. Пчелите събират меда в балканските райони, където въздухът и растенията са изключително биологично чисти. В неговия мед няма никаква глюкоза, както често се случва в меда, продаван в големите вериги на по-ниски цени.

Как се развиват и управляват пазарите в Европа?

EconomyNews.bg разказа за пазарите във Виена. За 17 пазари и една борса се грижи община Виена. 1 млрд. евро е оборотът само на борсата, точното име, на която е Пазар за търговия на едно с хранителни продукти. 60 хиляди души седмично пазаруват на двата най-големи пазара в града. И въпреки това Общината няма печалба. Защо се получава така и какво е характерно за виенските пазари - интервю на EconomyNews.bg с Александър Хенгл, говорител на отдел 59 – Управление пазари на Община Виена. Срещата ни е точно на един от типичните виенски общински пазари Kutschkermarkt.

Цялото интервю четете тук. Цитираме само частта за фермерските пазари във Виена:

Първо организираме подвижни фермерски пазари в определени дни от седмицата. Ако практиката покаже, че там има условия за пазар, ние правим предложение той да бъде включен в наредбата за пазарите като временен пазар. Според развитието този пазар може накрая да стане и постоянен. Тази практика се прилага от 1832 г. Самият Нашмаркт е открит през 1780 г. именно като временен пазар.
Ако мога да продължа още малко с историческите факти, пазарите в държавите от Австро-унгарската империя са предимно закрити. Тези хали са организирани по един и същи начин - на партера са месото и местните продукти, в сутерена- риба, на първи етаж - цветя и заведения за хранене. Редът е определен някога от кайзера и се е запазил и до днес. Подобна е наредбата на Нашмаркт. Щандовете за риба са по-близо до центъра на града, следвани от плодове и зеленчуци. Когато се върви от центъра към периферията, заведенията за хранене са винаги от дясната страна. По-рано там са били щандовете за цветя. Виена прави опити за хали. Преди около 50 години имаше общо шест, но не станаха популярни.