АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2023 г. ЕС е на второ място в света по частни инвестиции за научноизследователска и развойна дейност (18,7 %), след САЩ (42,3 %), но изпреварва Китай (17,1 %), Япония (8,3 %) и държавите от останалия свят (13,6 %).
Подпомагането има за цел да компенсира част от разходите на земеделските стопани, отглеждащи лози, направени за продукти за растителна защита, които се използват за контрол и ограничаване разпространението на вредители, съобразно Национална програма от мерки за предотвратяване разпространението и контрол на вредители по лозата.
Австрийската национална банка публикува по-песимистична прогноза за развитието на националната икономика в сравнение с прогнозата през септември. Очакванията са през 2024 година БВП да намалее за втора поредна година, като прогнозата е за спад с 0,9 процента.
Групата на ЕИБ предлага заеми, предназначени за селското стопанство и други дейности в областта на био-икономиката в Европа. Особено внимание се отделя на младите земеделски производители, равенството между половете и зелените инвестиции.
България е сред водещите страни в ЕС по норма на възвръщаемост от инвестиции извън страната – само Полша е пред нас.Най-много те са в Румъния. В топ 10 са Сърбия, Гърция, Северна Македония. Реално над една четвърт от българските преки инвестиции зад граница са в съседни страни. Делът надхвърля една трета, ако включим всички държави от региона на Балканите.
"Напоителни системи" ЕАД за първи път от създаването си е бенефициент по подмярка 4.3 "Подкрепа на инвестиции в инфраструктурата, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство" по ПРСР 2014-2020 г., отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е в размер на 57,4 млн.евро.
Запасът от нетни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), държан от инвеститори от Европейския съюз в страни извън общността, е възлизал на 9,16 трилиона евро през 2023 г., като e намалял с 4,1 на сто спрямо нивата от 2022 г.
Приходи: Секторът на възобновяемата енергия е генерирал приходи в размер на близо 1.9 млрд. евро през 2023 г., което представлява спад с над 20% спрямо 2022 г.
Второто искане за плащане обхваща ключови стъпки в осъществяването на 28 реформи и 14 инвестиции. Искането за плащане включва и инвестиции в области като центрове за наука, технологии, инженерство и математика (STEM центрове), научни изследвания и иновации, подкрепа за бизнеса, обновяване с цел подобряване на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, както и ЖП-транспорт.
ЕК одобри българска схема в размер на 590 милиона евро (1,15 милиарда лева) за подпомагане на инвестициите в съоръжения за съхранение на електроенергия с цел насърчаване на прехода към икономика с нулеви нетни емисии в съответствие с промишления план на Зеления пакт.