Националната здравна карта вреди на пациентите?

Сериозни опасения сред работодателите предизвика приетата в сряда от правителството Национална здравна карта, се казва в становище на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Националната здравна карта предвижда НЗОК да сключва договори само с бившите „областни”, с университетските и с няколко ведомствени болници, а това буди съмнения, че други лечебни заведения ще бъдат унищожени като с декрет.
Пренебрегването на общински и частни болници означава, че НЗОК ще е свободна да не сключва договори с тях, което нарушава принципът на свободния избор на пациента. Хората остават длъжни да плащат вноските си в НЗОК, но ще трябва да се лекуват само в лечебни заведения, които НЗОК - т. е. държавата, им посочва като „задължителни”, предупреждават медиците от АИКБ.
В таблици по области са публикувани минимален и максимален брой болнични легла за 2012 г., без да се уточнява как те се разпределят по компетентност. Не са отчетени и актуалните тенденции в страната. В област Пловдив например, където живеят около 700 хиляди души, се пресмята минималният брой болнични легла да е 2806, а максималният – 4846. Въпреки че Националната здравна карта споменава четири болници в област Пловдив, капацитетът само на две от тях стига да се покрият минималните изисквания за осигуреност на населението. По-малко от 20% от максималния брой легла в Пловдивска област, остават за предвидения „свободен капацитет”. В столицата са посочени 23 болници, и сред тях са Правителствена, Военна, Транспортна и Медицинският Институт на МВР. Не е по-различна ситуацията в Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен и в другите области в страната.
За да сключат договор с НЗОК всички общински и частни болници ще се „състезават” помежду си без ясно разписани правила, а те разполагат с поне още толкова легла и медицински специалисти – лекари, сестри и акушерки, колкото има и в „задължителните” областни и университетски болници. Ако НЗОК откаже да сключи договор с тях, голяма част от българите, живеещи извън областните центрове, ще останат без възможност да се лекуват в близо до дома или в по-модерно оборудвана болница според вида на заболяването.
АИКБ се опасява дали администрациите на НЗОК и РЗОК ще са в състояние да удържат на неминуемия икономически и политически натиск за „правилно разпределяне” на публичните средства. Има риск да се създаде режим на протекция, при който някои болници ще се финансират без оглед на качеството на здравните услуги, предупреждават работодателите и настояват по темата да има обществено обсъждане. Като лош пример на административна регулация те сочат определения за няколко области максимален брой хирургични легла, който е по-малък от капацитета на „задължителните” болници. Така целият финансов ресурс за тази дейност на съответната РЗОК ще се насочи само към определените за „задължителни” лечебни заведения, без да ги стимулира да поддържат високо качество и нива на компетентност, сравними с новите, но частни лечебни заведения.

„Въвеждането на новата Национална здравна карта заплашва „служебно” да изолира новите и предимно частни лечебни заведения. Защо, нима е справедливо обществените ресурси приоритетно да отиват в болници, които години наред не инвестираха в нови апарати и технологии и не достигнаха до нивото на компетентност на съвременните медицински стандарти? Именно частните инвеститори вложиха в сферата на здравеопазването стотици милиони левове”, припомнят работодателите от АИКБ. Статистиката сочи, че почти всички нови структури в системата на здравеопазването, които са привлекли елитен и квалифициран персонал, и професионално са изпреварили някои областни болници, са изградени с частни или със смесени капитали. „Унищожава се инициативата на частния капитал, променя се законовата рамка и се елиминира конкуренцията като основна движеща сила в обществото”, гласи анализът на АИКБ. Медиците от браншовата организация очакват остра реакция от европейските органи за защита на конкуренцията и за защита на потребителите. Те не изключват проектираната норма да бъде атакувана в Административния съд и в Съда на ЕС.