Националното богатство на Норвегия намалява

Вероятно ще се наложи правителството на Норвегия да изтегли почти 10 млрд. долара от огромния си инвестиционен фонд през тази година. Това обяви гуверньорът на норвежката централна банка Norges Bank, цитиран от "Блумбърг". 

"Спадът на цените на петрола ще намали националното богатство на Норвегия", заяви председателят Йостейн Олсен в годишното си изказване в Осло. Предвид досегашния растеж на фонда за 810 млрд. долара и несигурната възвращаемост в бъдеще заради забавящата се глобална икономика нарастващите разходи не са надежден път за следване.

Заради ударите, които понася най-големият производител на суров петрол в Европа вследствие на срива на цените на петрола, страната се изправя пред по-големи от очакванията тегления от държавния инвестиционен фонд. През октомври правителството представи бюджет, включващ рекордна сума от петролните приходи, за да подкрепи ръста. Плановете са от фонда да бъдат изтеглени 4,9 млрд. крони (570 млн. долара).

„Цените на петрола оттогава са се понижили с още 32% до около 30 долара за барел, което означава, че тази цифра може да нарасне до 80 млрд. крони", твърди Олсен.

„Макар че може би не е подходящо да се използва наличното фискално пространство за подкрепа на икономиката, докато безработицата расте, харченето на петролните приходи трябва да се използва за финансиране на временни мерки, които лесно могат да бъдат обърнати", казва Олсен. Според него тегленията от фонда няма да повлияят върху цялостната стратегия.  

За разлика от държавните инвестиционни фондове в Близкия изток и Централна Азия, запасени с петродолари, официални представители, наблюдаващи норвежкия фонд, твърдят, че няма да има нужда той да продава активи, за да задоволи нарастващите фискални нужди. Фондът посочва, че може да покрие всяко теглене с дивиденти и плащане на лихви за около 200 млрд. крони годишно, получавани от притежавани акции и облигации. И все пак тегленията означават, че стратегическите промени на фонда ще се забавят и може да се окажат по-скъпи.  

„Икономиката, без да се включват петролът, газът и международният транспорт, се е разраснала само с 0,1% през четвъртото тримесечие след липса на ръст през третото. Един от начините за защита на икономиката от по-дълбоко забавяне е по-слабата крона", твърди Олсен.

Кроната се обезценява, откакто започна спадът на цените на петрола. Сривът на цената на петрола сорт Брент от 70% от юни 2014 г. насам е понижил стойността на кроната с 16%. През декември Олсен заяви, че е готов да понижи лихвените проценти още повече, след като намали основния лихвен процент наполовина до 0,75% през декември 2014 г.