Не следвайте китайския модел

Китайският политически модел е специфичен режим на управление, който трудно може да бъде описан, е трудно подражаем и не подлежи на износ в други страни, пише в статия за британския вестник Financial Times известният американски писател и политолог Франсис Фукуяма.
Според него най-голямата сила на китайската политическа система и способността бързо да се вземат важни и сложни решения и те да се прилагат относително добре в икономическата политика. Това личи най-добре в областта на инфраструктурата, в
която Китай строи летища, язовири, високоскоростни железници, водни и електрически системи, за да подхранва своята разрастваща се икономическа база, смята Фукуяма.
По думите му Китай се различава от Индия, където всяка нова инвестиция е обект на блокиране от профсъюзите, лобистки групи, селски сдружения и съдилища. Индия е управлявана от закона демокрация, в която обикновените хора могат да възразят на
правителствените планове, докато ръководителите на Китай са в състояние да преместят над един милион души, за да построят язовира "Трите клисури" без кой знае какви възражения от тяхна страна.
Мнозина наблюдатели често поставят Китай в групата "авторитарни капиталистически режими" заедно с Русия, Иран и Сингапур. Но качеството на китайското управление е по-високо от това в Русия, Иран или другите авторитарни режими, защото китайските управници се чувстват до някаква степен отговорни пред своето население. Разбира се, тази отговорност не е процедурна - властта на компартията не е ограничена нито от
закона, нито от демократични избори. Но докато лидерите ограничават публичния критицизъм, те се опитват да следят народното недоволство и да променят политиката в отговор на това, се казва в статията. САЩ отдавна се надяват, че Китай може да претърпи демократичен преход, докато става по-богат и преди да стане достатъчно мощен, за да бъде стратегическа и политическа заплаха. Обаче това изглежда малко вероятно. Но ако в Китай вземе връх демократичният пазарно ориентиран модел, американците трябва да осмислят своите грешки и неправилни схващания.
Външната политика на Вашингтон през последното десетилетие бе прекалено милитаризирана и едностранчива, пише в статията Фукуяма, който работи в Института за международни отношения към Станфордския университет.