Невидимата ръка на борсите и хлябът

Мира Лазарова
Драстичното повишение на цената на пшеницата през последните две седмици поражда един въпрос – какво оскъпява толкова много и в рамките на броени дни цената на обикновени стоки, суровини и валути. През последните години петролът, доларът и еврото, златото, както и стратегически храни /пшеница, ориз, захар/ често предизвикват истински бури на борсата и на валутните пазари, като често пораждат паническа изкуствена инфлация.
Петролът
Цената му е особено нестабилна поне на пръв поглед. И докато през 2007-2008 година един барел петрол се търгуваше на световните пазари за $130, от миналата година той не преминава границата на $80 за барел. Стойности над $100 за барел  вече са история. По прогноза за ОПЕК петролът „днес се намира в много изгодно положение, тъй като цените се колебаят между $70-80 за барел и при сегашната икономическа обстановка ситуацията е приемлива за всички играчи на световния енергиен пазар".
Долар-евро
Тази драма няма равна на себе си. Докато щатската валута губеше неумолимо от стойността си през последните 4-6 години, то играта придоби неочакван обрат в края на 2009 година. Тогава единната европейска валута започна да се обезценява на практика всеки ден. Особено драматични стойности тя стигна през зимата и ранната пролет на 2010 година, когато едно евро се котираше за не повече от 1.1 – 1.2 долара. Така само за шест месеца от декември до май тази година еврото загуби почти 20% от стойността си. Но през юни и особено през юли европейската валута започна да възвръща позициите и сега натискът на еврото над долара е тотален. Съотношението вече е над 1,31 долара за едно евро - най-високото равнище от 4 май.
За момента са забравени мрачните прогнози от разпад на еврозоната, изчезване на еврото и апокалипсис с европейските банки.
Златото
Кризата с еврото провокира небивал интерес към златото. Колкото повече еврото губеше от силата си през последните месеци, толкова по-бясно инвеститорите купуваха злато. През юни се стигна до цени от над $1200 за една тройунция злато на международните пазари. Сега прогнозата е, че през Q3 златото ще се търгува за $1430 за тройунция или поне така твърди френската Sociеtе Gеnеrale. Анализатори допускат, че поскъпването на златото ще продължи и през 2011 година, без да уточняват конкретни цифри.

Пшеницата

Рязкото поскъпване на пшеницата, което доведе до ръст в цената й от над 50% само за месец, заплашва да повтори хранителната криза от 2008 година предупреждават експерти, като не изключват последващо значително повишение на цените на хранителните продукти до края на годината.
Ситуацията на световния зърнен пазар се изостря, необходима е нова система за контрол, предупреждава Financial Times днес.
Светът трябва да се готви за криза на стоковите пазари и растеж на инфлацията във връзка с развитието на ситуацията с пазара на пшеница, свързан с унищожаването на реколтата от зърнени култури в различни райони на планетата заради природни катаклизми, посочва и Independent.
"Не напразно някога Ленин нарече пшеницата "валута на валутите”, допълва FT. Нейните цени определят не само разходите за производство на хляб, с нея се хранят и животните". Наплашените търговци могат да се опитат да направят големи поръчки, а други страни да последват примера на Москва и да забранят износа. Независимо че в много страни, сред които Австралия и Аржентина, зрее богата реколта, има опасност от срив на пазара и силен скок на цените на зърното, изтъква изданието, като препоръчва да се въведе международна система под егидата на Световната търговска организация. В момента вниманието е заострено към пшеницата, но да не се забравя, че преди повече от две година цената на ориза - основната храна на 3 млрд. души в света, се вдигна два пъти.
България

В България засега както и в ЕС няма опасност от недостиг на пшеница, но никой не е застрахован от сериозен скок в цените, а това напълно се отнася и за България. Според данни на Министерство на земеделието от вчера прибрани са 3.8 млн.тона пшеница, на страната й са нужни 1.2 млн.тона за собствена консумация. Цената обаче на пшеницата и нейното качество са друго нещо. В момента зърнопроизводители се стремят да продават за 300 лв. на тон пшеница, търговците не са склонни да реализират сделки за повече  240 лв. за тон. Каква ще е крайната  сума, вероятно ще се установи в края на лятото и през есента. Но отсега е ясно, че от прибраните количества пшеница 35% е годна да бъде използвана на хляб и хлебни изделия.  

Според експерти скокът за различни периоди от време на различни борсови стоки се предизвиква както от реални икономически фактори , така и от факта, че те са борсово търгувани продукти. Жонглирането с виртуалните цени на практика е трудно контролируемо и това лесно може да предизвика остри социални последствия - глад и вълнения. Световната финансова криза тласна спекулантивните търговци да изземат огромни средства от финансовите пазари и да ги вложат в борсови ресурси. Това доведе не само до рязкото покачване на цените на петрола и златото, но и на зърнените храни и захарта. На зърнените борси се появиха финансови спекуланти, които търсят алтернатива на "хартиените" инвестиции", смята руският експерт Дмитрий Кувалин. 
Същевременно на пазарите за фючърси борсовите “спекуланти” улесняват маркетинга и пласмента на основните стоки и пари, като не създават рискове, а ги поемат, за да реализират печалби. “Спекулантите” рядко показват интерес към притежаване на самата стока, или пари, които са в основата на даден договор за фючърси. Те купуват и продават договори, за да реализират печалба, като поемат риска на производителите, търговците, банковите институции и другите участници на пазара, които реално търгуват.
„Цялостното изключване на храните от спекулативните фючърсни пазари би било погрешно, тъй като тези дейности също играят своята роля за баланса на пазарите. За постигането му е важно да се осигури също надеждна информация за международните зърнени резерви”, коментира днес FT. – „Нестабилността на цените на храните трябва да се реши на глобално равнище. От съществено значение е да се осигури отворена търговия и прозрачни, подходящо регулирани пазарни институции. Прекомерните спекулации с хранителните продукти трябва да бъдат ограничени, като за тази цел се регулират стриктно и се облагат по-сурово.”, заключава изданието.