Независима Каталуния и икономиката

Привържениците и противниците на независимостта на Каталуния са разделени и по въпроса какви ще са икономическите последици за областта при евентуалното й отделяне от Испания. На 27 октомври 2017 г. тогавашният каталунски премиер Карлес Пучдемон едностранно обяви независимост от Испания, предизвиквайки най-тежката конституционна криза в страната след възстановяването на демокрацията през 1975 година. Това стана след референдум в неспокойната област, който испанското правителство и съдебната система обявиха за незаконен. На него гласуваха два милиона души, предимно сепаратисти, въпреки голямата, а според някои, жестоката полицейска операция за възпрепятстването му.

Оттогава ключови представители на движението за независимост на Каталуния бяха хвърлени в затвора, а Пучдемон отиде в изгнание в Белгия. Кризата обаче не е отминала.

Сепаратистко мнозинство отново има контрол над каталунския парламент и, въпреки по-помирителния тон на Мадрид, испанското правителство и избирателите са все така силно против законен вот за независимост. Не е изненадващо, че продължават да се задават въпроси за бъдещето на областта. Може ли да видим един ден независима Каталуния, било то по законен или по незаконен път? И как новата държава ще управлява своята икономика и по-конкретно търговските си връзки с останалия свят?

"Причиняване на хаос"

Каталуния има голяма икономическа тежест - тя е с най-висок брутен вътрешен продукт (БВП) от всички испански области, като нейната икономика е приблизително с размера на датската.

Какво обаче ще се случи с целия този БВП, ако регионът се отцепи от Испания?

Анхел Талавера, водещ икономист за еврозоната в аналитичната компания Oxford Economics, казва, че преходът към независимост би бил "сравнително безболезнен", ако бъде предшестван от правнообвързващ референдум.Каталунският икономист, който е против независимостта, обаче прави уговорката, че е "изключително слабо вероятно това да се случи". Според него е по-вероятно регионът да се отцепи едностранно, "причинявайки хаос".

Първо, казва той, Каталуния ще изхвърчи от Европейския съюз и ще започне преговори по правилата на Световната търговска организация с ЕС и Испания, които категорично са най-големите й търговски партньори. Талавера пргнозира също, че чуждестранните инвестиции ще намалеят и, както видяхме преди референдума миналия октомври, компаниите ще започнат да преместват централите си по правни причини.

"При условие че централното (испанско) правителство осигурява много ликвидност на региона, Мадрид може освен това да спре кредитната линия за Каталуния. Възможно е той и да блокира повторното влизане (на областта) в ЕС", допълва Талавера. "Мисля, че Каталуния ще потъне в рецесия до две тримесечия", прогнозира той.

Преходи

След референдума през 2017 г. има предупреждения, че несигурността около независимостта вреди на туристическия сектор и пазара на недвижимите имоти. Наистина, през юни каталунското правителство прогнозира, че икономическият растеж на областта ще се забави до 2,9% тази година при 3,4 % през миналата, въпреки че това е в унисон с тенденцията в национален мащаб.Областта продължава да привлича преки чуждестранни инвестиции от големи фирми като Amazon и Uniqlo. А през февруари Каталуния бе обявена за най-добрия регион в Южна Европа за чуждестранни инвестиции през 2018 г. от списание еф Ди ай (fDi), което е собственост на вестник "Файненшъл таймс".

Много икономисти - без значение дали са за или против независимостта - са съгласни, че една независима Каталуния може да има светло бъдеще, след като реши споровете си с Мадрид и ЕС.

"Преходите винаги са тежки, но в дългосрочен и средносрочен план балансът между печалбите и разходите ще е в полза на Каталуния", казва икономистът професор Сантяго Ниньо Бесера, подкрепящ независимостта, от университета "Рамон Люл" в Барселона. "Има около 300 научни изследвания, които доказват, че независима Каталуния ще е успешна, и само около 10, според които няма да бъде", отбелязва той.

"Национален дълг"

Каталунските националисти също приемат краткосрочните проблеми от отцепването за цена, която си струва да бъде платена, за да се освободи областта от лапите на Мадрид. Те твърдят, че Каталуния винаги е имала свой отделен език и култура и се стреми към независимост от средата на 19-и век. Казват също, че регионът превежда на Мадрид по-голям дял от приходите от данък общ доход, отколкото би трябвало - претенции, които са оспорвани от някои икономисти. "В момента, когато Каталуния постигне независимост, първият проблем ще бъде определянето на дела от испанския национален дълг, който ще остане за (нея)", заявява проф. Ниньо Бесера. "От моя гледна точка Каталуния не трябва да поема нищо от дълга, защото вече е платила прекалено много", посочва той. Всичко това, разбира се, е чисто хипотетично и много коментатори твърдят, че Мадрид никога няма да позволи на Каталуния да се отдели, да не говорим да организира референдум за независимост. Проучванията на общественото мнение освен това навеждат на мисълта, че каталунците са разделени поравно дали да останат част от Испания, а сепаратистките партии никога не са получавали повече от 48% от народния вот.

Ултиматуми

Проф. Ниньо Бесера смята, че Каталуния в крайна сметка ще се отцепи, и когато това стане, ЕС и Испания ще променят своите позиции. "Обявяването на независимост не трябва да бъде прибързано или съпътствано с насилие. То може да бъде постепенно, като районът придобива все по-голяма автономия, докато повече няма смисъл да бъде част от Испания." В последния залп от сагата каталунският премиер Ким Тора заплаши преди няколко дни да оттегли подкрепата в националния парламент за правителството на малцинството в Мадрид, ако то не се съгласи до един месец да разреши официално произвеждането на референдум за независимост.

Мадрид бързо отхвърли искането, но намекна, че отворен за разговори за по-голяма автономия. "Не приемаме ултиматуми", каза Исабел Селаа, която е министър и говорител на испанското правителство."Самоуправление да, но независимост не", обобщи тя. Сепаратисткото правителство в Барселона не отговори на многократните запитвания на Би Би Си за коментар по икономическите въпроси, повдигнати в тази статия.

/Превод: БТА