Несебър трябва да гори!

sandolino.blogspot.com
Несебър бил запален и горял... Голям праз! Градът отдавна е загинал!
Българското Черноморие съвсем методично, целенасочено и безвъзвратно бе превърнато в зловонна клоака, чиито обитатели – мекотели и тоалетни гадинки от всякакъв род и подобие – са убедени в правото си да унищожават природата и скромното ни културното наследство. Защото според логиката на гореупоменатите безмозъчни търгаши, всичко, ама абсолютно всичко се оправдава с лесните доходи на масовия туризъм.
И понеже държавата съучастнически затвори очи, а властимащите натопиха мустаци в крайморския бизнес, сега Несебър по нищо не прилича на културна забележителност.

....

Последната ми ваканция там преди няколко години беше същински ад. Хотелът, в който се озовахме, уж беше тризвезден, а всъщност единствено петната по чаршафите напомняха донякъде звезди. Трябва също така да се отбележи, че в тоалетната чиния ясно личаха следи от предходните обитатели.
При подобни условия на живот и най-вече на хигиена съвсем логично с жена ми решихме да си търсим друг хотел. Междувременно отскочихме до плажа. Оказа се, че цялото пространство от разбиващите се в мръсна пяна и фасове вълни до бълващите денонощно чалга заведения беше набучено с чадъри. И понеже слънцето клонеше вече към залез и плажът пустееше, ние сметнахме за ненужно да плащаме за чадър и решихме да застанем ЗАД чадърите. Броени секунди по-късно до нас довтаса добре загорял и епилиран плужек, който очевидно се изразяваше с неимоверни усилия и пред когото людоедката Елочка би била оприличена на оратор поне от ранга на Перикъл.
-Хъката-мъката, трябва да платите, кай. Иначе ще ви бият. Тук е частна собственост. Ако не сте съгласни, идете да се оплачете на арменския поп.

Събрахме си чукалата и се изнесохме.

През следващите дни мълчаливо кусахме от щастието и радостите на „масовия туризъм” – намерихме друг хотел на същата цена, който беше чист, но пък за една бройка щяхме да пукнем от жега. Освен това рецепционистките не само ненавиждаха да поздравяват гостите на хотела, но и с удоволствие им се подиграваха на висок глас.
След щателен обход на плажовете заключихме, че навсякъде положението е едно и също – народ, мърсотия, чалга...
В Стария град пък положението бе особено трагично. Сергиите и рекламите на различни видове напитки до такава степен скриват архитектурата на няколкото запазени къщи и църкви, че човек се чувства като в някаква морска версия на Илиянци, в която основно се продават джапанки и плажни кърпи.
Вечер се разхождахме из гъмжащите от хора улички в търсене на сносни местенца за хранене. Обслужването в ресторантите бе на нивото на хотелите и плажа – клиентите бяха истински доволни, когато сервитьорите не им изсипваха поръчките върху главите. Иначе самата храна е както навсякъде по Черноморието – просто е невъзможно човек да не хване гастроентерит. В класацията ми на ваканционните стомашно-чревни разстройства Созопол държи челна позиция, следван по петите от с.Лозенец и Несебър.
Така и не се престраших да вляза в нощните заведения. Но не толкова от страх да не ме бият, колкото от нетърпимост към чалгата и нейните почитатели.

Повярвайте ми, били сме на море в доста държави, но подобна пародия на масов туризъм никъде не сме срещали. И изходът поне за мен е един – ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СТЪПЯ ТАМ!