Несигурността = дойна крава за военните фирми в Европа

Хари Купър, в. "Политико"
След десетилетия на сериозни съкращения на бюджетите за отбрана европейските лидери са на път да започнат да инвестират значително повече в оръжия, позовавайки се на "предизвикателна геополитическа среда." Възраждащата се Русия по източната граница на Европа, увеличаващият се тероризъм на континента и предстоящото встъпване в длъжност на президент на САЩ, който постави под въпрос ангажимента на Америка към НАТО, може да обтегнат нервите в някои европейски столици. Но за отбранителните компании в Европа страхове за сигурността на европейския континент означават голям бизнес.

Точно преди Коледа лидерите на ЕС се споразумяха за драстично увеличаване на разходите за научни изследвания за отбраната от сегашните 25 млн. евро на 500 млн. евро през 2021 г., което ще направи ЕС четвърти по големина инвеститор в Европа в тази област след Великобритания, Франция и Германия. Инвестиционната програма се нуждае от одобрение както от Европейския парламент, така и от столиците на държавите. Комисията също така планира да започне подпомагането на европейските правителства, които искат да купуват военна техника заедно, което според работещи на пазарите ще бъде на стойност около 5 млрд. евро годишно. На практика това означава, че ако някои страни решат, че искат да купят безпилотни самолети, например, те могат да решат да си ги набавят от една компания като част от един договор. Европейската инвестиционна банка, която дава на заем около 70 млрд. евро за европейските компании през 2015 г., също ще започне да инвестира в проекти за отбрана. Освен това има планове за фонд за отбраната, създаден от Комисията, който би могъл да емитира облигации за финансиране на скъпоструващи проекти като самолетоносачи. Ако една страна изпитва финансови трудности, Комисията може да пренебрегне националните вноски в този фонд, когато провери, че бюджетът на правителството спазва фискалните правила на ЕС. "Това променя играта", каза заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен пред "Политико"," в смисъл, че е налице промяна в настроенията на държавите-членки за засилване на европейското сътрудничество в областта на отбраната." Мотиваторът Русия Плановете на ЕК са били в ход в продължение на години, но едва наскоро станаха привлекателни за лидерите на ЕС. "Ние избрахме точно подходящия момент и, за съжаление, всичко около нас - около Европа и в рамките на Европа - ускори процеса", заяви комисарят за вътрешния пазар Елжбета Бенковска, която наблюдава плановете. "Времената са такива в Европа и в световен мащаб, че ако искате да се чувствате в безопасност, ние трябва да направим нещата по този начин." Въпреки че правителствата от ЕС колективно изразходваха 200 млрд. евро за отбрана през миналата година, тази цифра все още е с 12 процента по-малко, отколкото през 2007 г., преди икономическата криза. "Неефективностите са много повече, отколкото са били преди 10 години", каза Бенковска, сочейки наличието на 154 различни оръжейни системи в Европа, за разлика от само 27 в САЩ. "Всеки произвежда нещо съвсем индивидуално. Това не са общи цели, въпреки че по-голямата част от страните членки на ЕС също са членове и на НАТО."

Докато европейските лидери могат да бъдат мотивирани отчасти от присъединяването на Крим към Русия през 2014 г., както и от опасенията, че Кремъл спонсорира кибератаките срещу Запада, Катайнен отхвърля всякакви предложения, че Русия може да бъде провокирана от увеличаване на разходите, и заяви, че плановете са предназначена да направят по-ефективни европейските разходи за отбрана. "Русия инвестира сериозно във военната област, както правят и други световни сили, като се има предвид, че ЕС е намалил разходите", каза той. "Ние сме много силни в меката сила, но доста слаби в твърдата сила." Въпреки уверенията, че новите планове на ЕС не са предназначени да провокират Русия, Москва не може да гледа на нещата по този начин. "Не е ясно как можем да застрашим суверенитета и териториалната цялост на страните от НАТО," каза Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство, в изявление от миналата седмица. "В края на краищата американците и техните съюзници демонстрират увеличаваща се военна дейност, разширяват границите на съюза и довеждат военните си способности по-близо до нашите граници." Необичаен пазар Тъй като правителствата са единствените клиенти за военно оборудване, връзките между държавите и индустрията са на взаимозависимост. "Ако няма пари и ангажимент от страна на правителството, компания в отбранителната сфера няма да развие нищо, защото няма други клиенти", каза Булкард Шмит, директор по Асоциацията на авиационната и отбранителната индустрии на Европа. "Това не е като един iPhone."

Въпреки многократните опити на Комисията за установяване на единен европейски отбранителен пазар, 28-те страни членки досега са предпочитали да купуват оборудване от собствените си национални отбранителни фирми, а не от фирми, намиращи се другаде. Но впечатляващите терористични атаки в Европа, страховете от Русия и от задълженията на новоизбрания президент Доналд Тръмп за НАТО дадоха нов тласък на трансграничното сътрудничество. "Може и да звучи малко груба, но, за съжаление, тези външни фактори дават известност на такъв вид инициативи", каза Шмит, добавяйки, че тъй като сега "парите са на масата," правителствата са по-склонни да си сътрудничат. "Парите правят света да се върти и ако имате 500 млн. евро на година, това съвсем не е нищо," каза той. Антоан Бувие, главен изпълнителен директор на производителя на ракети MBDA, съвместно предприятие между френската Airbus, BAE Systems в Обединеното кралство и Leonardo от Италия, който има 21 процента дял от световния пазар на ракети, смята, че създаването на общ пазар на отбраната е само първата стъпка. "ЕС иска да бъде нещо повече от един вътрешен пазар и набор от правила", каза Бувие. "Амбицията не може просто да има конкурентен индустриален сектор в ЕС. Някои военни способности трябва да бъдат осигурени в рамките на Европа." Да вървиш сам Предишните опити за по-добре координирана отбрана на ниво ЕС срещнаха съпротива, отчасти защото някои страни, включително Великобритания, предпочитат да работят вместо това в рамките на НАТО. Но вотът на Великобритания през юни за излизане от съюза и опасенията за повишената несигурност промениха това. През юли лидерите на НАТО и ЕС подписаха декларация, ангажираща ги с по-нататъшно сътрудничество в отговор на това, което те описаха като "безпрецедентни предизвикателства от юг и на изток." "НАТО е казала много ясно, че тя горещо приветства по-нататъшно сътрудничество в отбраната", каза Катайнен. "Сега всеки разбира, че ЕС не иска да замени НАТО във всеки смисъл на думата." Освен това страните от ЕС през ноември одобриха план за увеличаване на военното сътрудничество, така че блокът ще има "стратегическа автономност."

Това, в частност, е в отговор на внушенията от Тръмп, че на САЩ трябва да "бъдат правилно възмездени за огромната цена на нашата военна защита на други страни." В коментар, който предизвика тревожен звън в европейските столици, той също каза на тези, които не могат или няма да плащат: "Поздравления, вие ще защитавате себе си." Катайнен заяви, че Вашингтон отдавна мърмори, че европейските съюзници не влагат своята дан в разходите за отбрана. "В продължение на 15 години държавите-членки на ЕС обсъждаха колко дълго американците ще са склонни да инвестират в европейската сигурност толкова, колкото са направили", каза Катайнен. "Въпреки че новоизбраният президент Тръмп не е казал нищо ново, начинът, по който го каза, е може би по-груб, отколкото преди."

/превод БГНЕС