Нестинарски тайни в Странджа

Меню
Месец май в района на Странджа се нарича „Костадински месец”. В някои тамошни села като Кости, Бродилово, Българи и Резово от незапомнени времена е имало има един род хора, които според вярването на местните получават от родителите си тайно наследство – праведност, която им се предава чрез св. св. Константин и Елена и която ги подтиква да танцуват върху жива жарава, на 21 май – празникът на светиите (3 юни по стар стил). Тогава тези хора, наричани нестинари, са сякаш упоени от неизвестна си, която ги учи да предсказват бъдещето и ги предпазва от горещите въглени.
Днес този обичай се е запазил в автентичния си вид само в село Българи. Нестинарството се практикува и в Гърция - в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци, като Каракавак (Мавролевки) в Драмско, Бутково (Керкини) и Какараска (Агия Елени) в Серско, Лъгадина (Лангадас) в Солунско и Мелики в Берско.
Всъщност празненствата започват още на 1 май, когато нестинарите от всяко село отиват на гости при главния нестинар (или често нестинарка) – най-праведният, който умее най-продължително и хубаво да играе върху въглените и да предскаже най-подробно и точно бъдещето на определен човек или на цяло село. Носят му бъклици вино, ракия, баници, кокошки, патици и други вкусни подаръци. Тя пък (или той) ги черпи от своите гозби, между които почетно място заема котлето със зеле, стара сланина и булгур. Гостуването на нестинарите у „първата” нестинарка е за да вземат позволение и наставления за пречистване на светите извори в околните местности, където ще се празнува деня на св. св. Константин и Елена, на 21 май.
В този ден, още с изгряването на слънцето всички пременени се събират пред църквата приготвени за голямо увеселение – един млад нестинар изнася иконата с образите на св. св. Константин и Елена и повежда цялото село към някой извор в гората, където се срещат с хора от другите села, за да се веселят заедно с гайди, тъпани, курбани и игри.
Междувременно на мегдана във всяко нестинарско село се натрупват дърва и се запалва голям огън. След веселбите извън селото множеството се връща при огъня и тогава гайдарите засвирват една особена, „нестинарска свирня” и хорото продължава. В този момент се познават истинските нестинари – те се разтреперват като лист, очите им се размътват и погледите им стават разсеяни. Най-буйният от тях грабва иконата с две ръце и бос нагазва в огъня... Ако иска да предскаже нещо, махва с ръка да спрат гайдите и тъпаните. Танцът продължава, докато изражението на нестинаря стане обичайно – тогава жаравата започва да го пари, той излиза от огъня и нагазва в калта от разлятата около кладата вода.
Св. св. Константин и Елена се празнува три дни, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците. През целия месец май, когато и да се засвири нестинарската музика, нестинарите искат огън – казват, че ги „прихващал” св. Костадин. През останалото време на годината те губят тази тайна сила.
Източник: Сборник за Народни умотворения, наука и книжнина на Министерство на народното просвещение, книга VІ, 1891 г.