Никой не иска заплата от 350 лв.

Силвия Стоядинова
Младежката безработицата е един от най-дискутираните проблеми през последната седмица, защото придобива все по-застрашителни размери. Повече от 30% от младото население у нас е без работа. Непрекъснато нараства и броя на тези, които напускат страната и търсят реализацията си в чужбина. Бизнесът също е в криза и няма как да осигури стаж на хилядите завършващи студенти всяка година. Какви мерки и програми се разработват в момента и достатъчно упорити ли са младите в търсенето на работа ? На тези и други въпроси разговаряме с Катя Колева от Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание.

Г-жо Колева, кои са основните причини за високото ниво на младежката незаетост у нас според Вас?

Младите хора трябва да доказват знания, а не само информацията, която са получили в курса си на обучение. Важно е да бъдат много мотивирани и да имат желание да се докажат в най-добрата светлина. Нарушена е ценностната система като цяло у българския народ в годините на прехода и трябва да се промени начинът на мислене. Не смятам, че на младите им липсва толкова предприемаческият дух, колкото това, че трябва да са по-информирани. Информирайки се правилно те ще могат и да се реализират. Друго важно нещо е, че не бива техните очаквания, изразени в материално заплащане, да бъдат толкова високи, предвид на това, че те нямат професионален опит и трудов стаж. В началото, когато бъдат наети на стаж, не бива за тях водещи да бъдат парите, а желанието да се научат. Ясно е, че парите които ще взимат там, няма да бъдат достатъчни, но придобитите умения са по-важни на този етап. А и бизнесът в момента в България няма толкова големи възможности и не може да им даде това, което те очакват, особено, без да са показали насреща нещо. Така се получава едно разминаване. Регистрирайки се дори в бюрата по труда в съответните териториални поделения, те отхвърлят работата, която им се предлага, и категорично казват, че няма да работят за 350 лв. Реално всеки е започнал пътя си от подобно ниво на заплащане. Така че това е едно от нещата, което ги демотивира - не се възползват от предоставения им шанс. Не си търсят работа и се надяват, че 350 лв. могат да набавят по друг начин да си ги набавят.

Програмите за насърчаване на предприемачеството търсени ли са ?

По принцип има много свободни пазарни низши, които трябва точно младите да ги открият и да започнат да развиват. Такава е и целта на тези програми за насърчаване на предприемачеството, които в определена степен облекчават първоначалното стартиране. Съгласна съм, че средствата не са много - с 20 хиляди лв. бизнес е много трудно да се започне, но това е някакво начало. Така че важно е младите да започнат от някъде, затова хубаво е да се възползват от подобни програми.

Как оценявате равнището на образованието у нас ?

Образованието в България не бива да се подценява. То е съобразено и с условията, които са в България. Образование, което е получено в ЕС, например е тясно специализирано, както специалността право, да речем. В България се учи българско законодателство. Затова, ако учиш право в Германия, много трудно е да се специализираш, освен ако не е по специалност като международно-европейско право.Така че образованието не ни е лошо, трябва обаче да има синхрон между изискванията на бизнеса, учебните програми във вузовете, приемите и т.н.., за да могат да съответстват и да бъде по-голяма младежката заетост. Пазарът в момента може би е беден на инженерни кадри, но са много малко студентите, които завършват технически специалности, като изключим IT специалистите, които са много добри и търсени. Те са доста у нас, но другите технически специалности трябва да се развиват повече – машиностроенето например трябва да се засили. От една страна е криза, от друга обаче има недостиг на кадри по подобни специалности.
При ваучарите за обучение какви са резултатите ? Кои са най-търсените обучителни програми ?

Програмата и в момента върви. Определено е успешна, интересът е голям. По първата схема „Аз мога” се изчерпаха ресурсите, предоговоря се „Аз мога повече” и сега наново се предоговаря. Интересът е голям, а насочеността е към чуждоезиковото обучение. И това е нормално, защото езикът е важно условие, за да си конкурентоспособен не само в България, но и в чужбина. Според програмите са много полезни.

А докъде стигна работата по Закона за училищното и предучилищното образование ?

Засега този закон е приоритет и се разисква в комисията. Той не е влизал в парламентарна зала, но във всички парламентарни зали и комисии е разпределен. В него са залегнали повече промени в професионалното образование, което е много важно в момента за правилното професионално ориентиране. Целта е учебните програми да съобразени с това, което изисква бизнеса.

Липсата на стажове в университети лишава студентите от така важната практика. Не мислите ли че трябва да се предприемат мерки, поне що се отнася до държавните университети ?

Ние работим точно по този проблем. Очаква се съвсем скоро да се подпише такова споразумение с работодателите за осигуряване на стажове на студенти като се заявяват определени места. И сега в някаква форма има стажуване, но тя явно не е достатъчна и не е това, което всички очакват. Аз мисля, че са много добри тези програми „Старт в кариерата”, защото наистина дават добро начало за младите и възможност на много от хората, доказали своите знания и умения, да останат да работят там. Няма значение дали са областни, държавни администрации, министерства и т.н. В средата на септември се очаква тези стажове да започнат и в частните фирми. Там вече работодателите могат съвсем спокойно да си партнират с университетите и да изберат хора, които да стажуват при тях.