НИМХ: Влажно лято с по-ниски температури

По повод прогнозите на НАСА, че това лято в Европа ще бъде най-горещото за цялата съвременна история на метеорологичните наблюдения, Агенция „Фокус” разговаря със ст. н. с. Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Г-н Спиридонов, имате ли дългосрочна прогноза какво ще бъде това лято?

-На нашия сайт имаме сезонна прогноза, която е малко експериментална. Тя разглежда различни модели и дава някаква оценка и предположение за прогнозата. По принцип не може да се прави такава дългосрочна прогноза все още. Всичко това е въпрос на хипотези – ако тръгнете по едната, ще тръгнете до нещо, ако тръгнете по друга – до друго. Тази година имаше Ел Ниньо, по-изразена през зимата беше северноатлантическа осцилация. Очакваме и валежи, и горещини. Как да ви кажа кое е възможно? Това е извън съвременните възможности на това, което можем да правим. Това са експериментални работи. Цял сезон да се прогнозира – това все още не е по възможностите на никого. Прогнозата на НАСА, че се очаква най-горещата година, те я казват в друг смисъл – за глобалното затопляне, че тази година, както и в последните десетина-петнайсет години с малко, с една десета от градуса се вдигат температурите. НАСА смятат, че повишението средно за Земята ще е с някоя друга десета от градуса, а не, че ще умрем от горещини.
Според НАСА за последните 12 месеца средната дневна температура в атмосферата на Земята е била най-висока за последните 130 години. А през януари-април 2010 година температурите се доближават до абсолютно рекордни показатели.

-Това е средно за Земята. Ако погледнете при нас как е, ние измръзнахме. Локално нещата изглеждат различно. Затова такива обобщения могат да доведат до някакво двусмислие у хората. Защо трябва да им кажем, че тази година ще е много топла, след като досега още мръзнем? Действително, глобално като тенденция за средните температури за цялата Земя, може би действително, от няколко години я има тази тенденция – да се повишават средните температури с някаква десета от градуса, въпреки че последните две-три години има известно задържане. Това са глобални истории като икономическата макро рамка – на нас ни е известна икономическата макро рамка, но иначе нещата са по-други.

Прогнозата на НАСА касае Европа. Вие смятате ли, че това лято ще бъде най-горещото в историята на Европа?
-Най-горещото лято? Досега виждате, че в най-горещото лято вали сняг в Испания. Още не е дошло лятото, но сме близо. Всички тези прогнози са много относителни. Очакваме по-влажно лято, даже с малко по-ниски температури.

През летните месеци в последните години в България ставаме свидетели на проливни дъждове и съответно наводнения. Очакват ли се продължителни валежи?
-Да, очакват се. Те даже започнаха, ако забелязвате. Тази година се очакват повече валежи.

Има ли летен месец, в който ще вали повече или тенденцията е такава за целия сезон?
-Обикновено се говори за целия сезон. Колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкова тя не е детайлизирана. Ако говорим за утре или другиден, вие спокойно може да питате преди или следобяд. Но това е за краткосрочна прогноза. Когато говорим за сезонна прогноза, не може да е детайлизирана. Това едва ли ще може да се обясни толкова лесно на хората. Това е един природен закон за неопределеност. Колкото по-точно искате да намерите къде сте, толкова по-малко знаете с какво да се движите – това е от квантовата механика. Почти същото е и с прогнозата. Колкото по-дълъг е периодът, който искате да определите, толкова с по-малко точност може да кажете кога какво ще се случи. Ние може да очакваме като средно малко повече валежи в даден месец, но кога ще се реализират, дали ще се реализират в един ден с много голямо количество или ще бъдат по-равномерно разпределени, това не може да се каже.

Очаква ли се в някой от летните месеци да вали повече, отколкото другите?
-Да, юли се очаква да е по-валежен месец. Това не означава, че наводненията няма да се случат през август.

От гледна точка на сегашния момент трябва ли хората да планират почивката си за август месец?
-Обективните валежи са с голяма интензивност. Те са локализирани, не са повсеместно. Те могат да предизвикат изключително големи бели. Това е характерно. Като по-влажен месец от тази гледна точка и като по-рисков, това е юли. Август не е много ясен. На сайта ни нашият колега прави тези анализи въз основата на различни модели, включително и този на НАСА. Мисля, че досега се справя добре.

От НАСА обясниха, че използват математически модели. Вие по какви модели изчислявате прогнозата?
-Нашата прогноза на времето също се изчислява. Ние също използваме математически модели. Въпросът е, че първоначалната информация, с която се захранват моделите, не е достатъчна. Тя е единият проблем. Вторият проблем е, че има едно състояние, в което моделът е много чувствителен към началната информация. В зависимост от началната информация може да бъде много чувствителен и да отиде в различни посоки – или към сухо, или към влажно време, към бурно или към тихо време. Тази система е система от уравнения. Нещата се пресмятат въз основа на наблюденията, които се правят по цялата Земя, от метеорологичните служби, включително и нашата. Така се изчислява времето за няколко месеца напред. В дните до петия, до десетия ден горе-долу всички модели дават едни и същи резултати, след което започват да се различават в зависимост от това отделни процеси как се характеризират – доколко се отчитат потоците от влага от земята в зависимост от растителността. Един модел дава един тип растителност, друг модел дава друг тип растителност. Друго е влиянието от океаните. Оттам идват разликите. При различните модели започват да се разбягват резултатите, докато в началото са едни и същи, до 15-я ден. След това за няколко месеца напред започват да се различава начинът, по който са параметризирани тези дребни влияния. Дребни са за първите няколко дни. За следващите месеци те не са дребни.

Това означава ли, че НИМХ си сътрудничи със служби като НАСА?
-Разбира се. Иначе ние няма да сме в Европа. Ние имаме сътрудничество с много европейски страни. Ние ще станем член на Европейския център за средносрочни прогнози. Една държава не може да реши проблемите. Обикновено всички заедно ги решават.

Според вас повишаването на средните температури се дължи на глобалното затопляне, така ли?
-Не, не е ясно каква е причината за глобалното затопляне въпреки, че хипотезите за него са свързани най-вече с човешката дейност. Има една тенденция с десети от градуса на няколко години да се повишава температурата. Това се вижда. Тази глобална тенденция за Земята не означава конкретно навсякъде равномерно затопляне. Ето, виждате, че тази година ние се застудихме. Има много неясни неща, върху които трябва да има още изследвания. Това, което ние сме решили, че ще бъде – малко по-влажен юли и неопределен август.