Ниският БВП- огромен проблем

Доц. Пламен Ненов оглави предложения от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов "Експертен съвет за икономически анализи". Съветът ще има задачата да извършва анализ на динамиката на българския производителен сектор, анализ на териториалните неравенства, разликите в структурата на местните икономики, пазара на труда, макроикономически анализи, както и на демографските процеси. Все още не е изяснено към коя държавна структура ще функционира новият орган.

Ненов е доцент в Norwegian Business School и е икономист и съветник в Норвежката централна банка. Възпитаник на Националната Априловска гимназия в Габрово, с множество публикации в международни икономически издания.

Той даде интервю за БТА и уточни, че говори от собствено име и не ангажира с вижданията си Експертния съвет, както и Норвежката централна банка.

По думите му страната ни изостава по реален ръст на икономиката от страни като Хърватия и Румъния, което ако продължи още едно десетилетие, ще представлява риск за развитието на държавата. Ненов се обяви за това страната ни да стане член на еврозоната, защото "вече е "закачена" за паричната политика на ЕЦБ чрез валутния борд".

Какъв е погледът на експерта по отношение на плоския данък и това как ще се отразят увеличените лихвени проценти у нас на жилищния пазар, следва в интервюто:

- Каква е текущата "снимка" на българската икономика?

- Според актуалните сезонно изгладени данни на Евростат, през второто тримесечие на 2022 г. реалният БВП на България е нараснал с около 4 процента спрямо второто тримесечие на 2021. Това е съпоставимо, но леко по-ниско от ръста на БВП за същия период за целия Европейски съюз, който е около 4,2 процента. Това е доста по-ниско от ръста за същия период на съпоставими държави като Хърватия (7,8 процента) или Румъния (5,3 процента).

Същевременно, годишната инфлация към август месец е 17,7 процента (по данни на НСИ - бел. ред.). По хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение с други държави от ЕС, годишната инфлация е 15 процента спрямо 10,1 процента за ЕС. За Хърватия и Румъния тези стойности са съответно 12,6 процента и 13,3 процента.

Следователно, реалният БВП на България расте по-бавно от средното за ЕС и съпоставими държави от ЕС, докато инфлацията в България е доста по-висока от инфлацията в ЕС и съпоставими държави от ЕС.

Това навежда на две заключения за българската икономика.

Първо, потенциалният БВП на България, който измерва дълготрайния икономически потенциал за растеж и изключва флуктуации, породени от бизнес цикъла, е по-нисък от този в съпоставими държави като Хърватия и Румъния. Това, за съжаление, потвърждава тенденциите от десетилетието преди ковид кризата. Второ, ценовият натиск в България е много по-силен в съпоставими части от бизнес цикъла на други държави. 

- Какви са рисковете и предизвикателствата пред страната?

- Отговорът ми на предишния Ви въпрос задава донякъде предизвикателствата и рисковете пред страната. Основното предизвикателство е страната да увеличи потенциалния ръст на БВП поне до нива на съпоставими държави като Румъния и Хърватия. Основният риск е, ако потенциалният ръст се запази трайно нисък и в следващото десетилетие. 

- Какви са очакванията ви за развитието на националното стопанство през 2023 г.?

- Очаквам ръстът на БВП да се забави спрямо ръста през 2022 г. По принцип е много трудно да се прогнозира инфлацията, особено в настоящата ситуация на ценови шокове на енергоносители и други суровини. 

- Бюджетен дефицит или балансирани публични финанси - кое е по-добре за развитието на икономиката и благосъстоянието на гражданите?

- По принцип поддържането на структурни бюджетни дефицити, т.е. дефицити дори в условия на сравнително силен икономически растеж и експанзия на икономиката, е неустойчива икономическа политика, която води до нуждата от силна фискална консолидация в определен момент или чрез намаляване на разходи, или чрез увеличаване на данъци. И двете алтернативи намаляват благосъстоянието. Следователно трайни структурни бюджетни дефицити трябва да бъдат избягвани.

- Къде е съсредоточен най-големият конкурентен потенциал на българската икономика? В кои сектори са необходими реформи?

- Това е въпрос, към който бих искал да се върна, след като направя анализ на фирмената продуктивност в основни сектори на българската икономика. Това е един от моите лични приоритети при работата на Експертния съвет по икономически анализи.  

- В последната си мисия тази година МВФ препоръча преглед на данъчното облагане и по-специално на "плоския данък". Каква е вашата позиция по темата?

- Ефектът на плоския данък върху неравенствата в обществото е факт, с който повечето икономисти биха се съгласили. Относно ефекта върху икономическата ефективност и общото ниво на благосъстояние в обществото - тук нещата са по-сложни. От една страна, плоският данък води до намаляване на стимулите за работа на работещи с ниски доходи в сравнение с прогресивна форма на данъчно облагане. От друга страна, той засилва стимулите на работещи с високи доходи. Кой от тези два ефекта е доминиращ, е емпиричен въпрос. По принцип, в други държави работещите с високи доходи реагират по-слабо на увеличение в данъците, в сравнение с работещите с ниски доходи. Какви са ефектите за България обаче, не са оценени. За радост, някои от моите колеги в Експертния съвет за икономически анализи имат вече разработки по този въпрос и биха могли да дадат становище по точно този въпрос в бъдеще. 

- Трябва ли България да се присъедини към еврозоната?

- България вече е "закачена" за паричната политика на ЕЦБ чрез валутния борд. От друга страна, в момента страната няма никакво влияние върху тази парична политика. От тази гледна точка, присъединяването към еврозоната би имало положителен ефект. Има и други ползи, свързани с подобряване на банковия надзор, на системната стабилност на финансовата система, на репутацията на страната в ЕС. 

- Как смятате, че ще се отрази повишаването на лихвените проценти от страна на ЕЦБ върху кредитирането у нас и жилищния пазар?

Тъй като паричната политика на ЕЦБ е и парична политика на България поради фиксирания курс на лева спрямо еврото, очаквам лихвените проценти по кредитирането в страната да се увеличат.