Нискоемисионната зона в София

В София се проведе кръгла маса на тема „Повече комфорт за по-чист въздух“. Събитието бе организирано от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Центъра за изследване на демокрацията в рамките на глобалната инициатива Breathe Cities, подкрепена от международния Фонд за чист въздух.

Като основна цел кръглата маса изведе на преден план необходимостта от по-добра координация между правителството, общините и гражданското общество. Експертният панел събра представители на Столична община, общински съветници, граждански организации и академичната сфера, за да обсъдят мерките за подобряване на качеството на въздуха чрез модернизация на отоплителните системи и устойчиви градски политики.

Заместник-кметът в направление „Зелена система, екология и земеползване“ на Столична община Надежда Бобчева представи визията на общината за справяне със замърсяването на въздуха.

Тя акцентира върху въвеждането на зона за ниски емисии за битово отопление от 1 януари 2025 г., която ще обхване 1660 домакинства в кварталите „Средец“, „Красно село“, „Изгрев“, „Илинден“, „Студентски“, „Оборище“, „Възраждане“, „Лозенец“ и „Триадица“. След 2029 г. забраната ще важи за всички столични райони, а към момента санкциите за физически лица са по-скоро символични – между 50 и 200 лв.

„Целта на мерките не е да се налагат санкции, а да се подкрепят хората чрез подмяна на старите отоплителни уреди с по-екологични и ефективни решения“, обясни Бобчева.

Представителят за България на Фонда за чист въздух арх. Елица Панайотова потвърди международната подкрепа за инициативите на общината, като подчерта необходимостта от деполитизиране на законодателството и програмите за чист въздух. От своя страна, Калина Цолова от Центъра за изследване на демокрацията представи конкретни препоръки за подобряване на наредбата за създаване на зони с ниски емисии с фокус върху механизмите за установяване и санкциониране на нарушенията.

Удовлетворение от програмата, но и много неизвестни

Стойчо Босев и Елена Милова от „Алфа Рисърч“ представиха резултати от проучване на обществените нагласи към подмяната на замърсяващи отоплителни уреди, проведено през октомври тази година.

Данните показват, че 99% от участниците в първия етап на програмата одобряват предприетите мерки, но около една трета от интервюираните регистрират същите или леко увеличени сметки. Цели 55,3% заявяват, че не са запознати с поетапната забрана за използване на твърди горива в Столична община, а информацията за нея, както и за самата програма, се разпространява предимно „от уста на уста“.

Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект отбеляза, че този начин на разпространение на информация може да доведе до неправилни интерпретации по отношение на техническите решения и финансовата ефективност, и подчерта необходимостта от професионален подход в комуникацията с гражданите и осигуряване на консултации по места.

В този контекст, анализът на финансовите ползи от подмяната на остарелите уреди за отопление, представен от инж. Станислав Андреев, показа, че инвестициите в качествени уреди си струват, особено ако са съчетани с мерки за енергийна ефективност.

Самата подмяна обаче често води не толкова до финансови спестявания, колкото до поддържане на по-високи температури в домовете. Това е основна причина за непроменения размер на сметките, но пък е изключително важен ефект, особено за уязвимите домакинства, защото значително намалява здравните рискове.

Здравето е най-важно, а рисковете са повече от сериозни

Експертите подчертаха сериозното въздействие на замърсяването на въздуха върху здравето, като Ивайло Попов от „За Земята“ акцентира върху липсата на данни за замърсяването в затворени пространства и вредата от фините и ултрафините прахови частици. Той представи проучване в четири домакинства, които показват изключително опасни концентрации на ФПЧ2.5 и ултрафини частици с размер до 1 микрон, които са особено опасни за здравето.

Изводите бяха потвърдени от доц. Ангел Джамбов от МУ-Пловдив, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“. Той представи серия от проучвания, които убедително доказват, че влошеното качество на въздуха е един от основните рискови фактори за смъртност в целия свят и конкретно в България.

Според едно от последните и най-мащабни изследвания страдащите от исхемична болест на сърцето сред хората, ползващи твърдо гориво, са с 68% повече в сравнение с тези, които не ползват. За София и Пловдив този дял е дори още по-голям – близо и над 3 пъти.

Какво можем да направим: смислени програми и консултации по места

Представените данни сочат, че преходът към по-екологични и ефективни отоплителни системи не само ще намали сметките, но и ще допринесе за значително по-здравословни условия за живот. За това обаче е необходимо правилното съчетаване на мерки за енергийна ефективност, подмяна на уредите и използване на възобновяема енергия чрез подобрена координация между различните програми за финансиране.

Разбира се, трябва да се осигури и липсващата правна регулация по отношение на имотите без право на собственост, което е ключов проблем в малцинствените райони. Най-важното обаче е наличието на информационна и техническа подкрепа по места – без нея и без активното участие на районните администрации успешната реализация и на най-добрата програма би било изключително трудно.