Нитрати във водата на ЕС

В последния си доклад за прилагане на Директивата за нитратите Европейската комисия предупреждава, че нитратите все още причиняват големи вреди за замърсяване на водите в ЕС. Твърде високото съдържание на нитрати във водата е вредно и за човешкото здраве, и за екосистемите, тъй като причинява изчерпване на кислорода. На местата, където земеделските стопани или правителствата са постигнали високо ниво на очистване на водите, се забелязва подобряване в снабдяването с питейна вода, а също и на биологичното разнообрази.

Прекомерното наторяване обаче продължава да бъде проблем в много части на ЕС, се посочва в доклада. В тази връзка комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви, че „прилагането на Директивата за нитратите през последните 30 години несъмнено доведе до повишаване на качеството на водите като цяло в ЕС. Виждаме също така, че реалните усилияз за преход към устойчиви методи дават резултат. Ритъмът на промяната обаче не е достатъчен, за да се предотврати увреждането на човешкото здраве и да се съхранят крехките екосистеми. В съответствие с Европейския зелен пакт сега са необходими спешни действия за постигане на устойчиво селско стопанство и защита на така ценното ни водоснабдяване.“

Концентрациите на нитрати са намалели както в повърхностните, така и в подземните води в ЕС в сравнение с положението преди приемането на Директивата за нитратите през 1991 г. Според новия доклад обаче през последното десетилетие постигнатият напредък е незначителен и замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство все още е сериозен проблем за много държави членки.

За периода 2016—2019 г. в държавите членки е отчетено с 14,1% надвишаване на пределно допустимата концентрация на нитрати във водата, определена като питейна. Според констатациите водата, докладвана като еутрофна в ЕС, включва 81% от морските води, 31% от крайбрежните води, 36% от реките и 32% от езерата.

ЕК обещава нови действия за подобряване на съответствието с Директивата за нитратите, която е предпоставка за постигане на целта на Европейския зелен пакт за намаляване на загубите на хранителни вещества с най-малко 50% до 2030 г. Това изисква засилени мерки в повечето държави членки на национално и регионално равнище.

Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Финландия, Унгария, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша и Испания са изправени пред най-големите предизвикателства при справянето със замърсяването с хранителни вещества от селското стопанство. България, Кипър, Естония, Франция, Италия, Португалия и Румъния също имат „горещи точки“, където замърсяването следва спешно да бъде намалено, се посочва в доклада.

Въпреки че азотът е жизненоважно хранително вещество, което позволява на растенията и културите да растат, високите му концентрации във водата са вредни за хората и природата. Нитратите от оборския тор и минералните торове са основен източник на замърсяване на водите в Европа от десетилетия насам. Около половината от азота в торовете и оборския тор, използван в Европа, се губи в заобикалящата среда. В икономически план това води до загуба на потенциални ползи за земеделските стопани в размер на около 13-65 млрд. евро годишно.

Нитратите излагат човешкото здраве на риск чрез замърсяването на питейната вода. То оказва и значително икономическо въздействие заради необходимостта от пречистване на водата за консумация от човека и за общностите, които зависят от замърсените води като например рибарството и туристическия сектор. Общите екологични разходи за всички загуби на химически активен азот в Европа се оценяват на 70-320 милиарда евро годишно, което далеч надхвърля разходите за намаляване на замърсяването при източника.

Стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие са ключови инициативи на Европейския зелен пакт, с които се определя цел за намаляване наполовина на загубите на хранителни вещества до 2030 г. Това следва да се постигне по-специално чрез цялостно и решително прилагане на съответното законодателство в областта на околната среда и климата. Ключово значение в това отношение има Директивата за нитратите. Тя е важен инструмент за постигане на целта на Рамковата директива за водите за добро химично и екологично състояние на всички водни обекти най-късно до 2027 г. С Директивата са установяват редица стъпки, които държавите членки трябва да изпълняват:

Планът за действие за нулево замърсяване , който има за цел намаляване до 2050 г. на замърсяването на въздуха, водата и почвата до нива, които не се смятат за вредни за здравето и естествените екосистеми, също ще допринесе за намаляване на замърсяването с хранителни вещества./Sinor.BG