Нов бизнес: Готова ли е България?

Ива Стойкова

Какво е социално предприемачество? А корпоративна социална отговорност? Благотворителност?
Границите между тези понятия в България често се преливат, размиват, а понякога и не се разбират, както от представителите на бизнеса, така и от обществото (повече информация вижте в презентацията).
В Европа има различни модели и примери за социално предприемачество. Част от тях бяха представени на семинар, организиран от Италианската търговска камара в България” - “Европейски опит за социално предприемачество: Нови хоризонти за развитие и растеж”. Общото между тях е, че доказват как грижата за безпомощните може да носи и дивиденти. Целта да се говори по тези проблеми е, от една страна, да се направи бизнеса по-чувствителен, а от друга – подкрепа от държавите и общините чрез купуването на продукти и услуги от социални предприятия.
Европейският опит
Словения
За словенските социални предприемачи е водещо осигуряването на работа за хората в неравностойно положение, от което и самите компании могат да печелят. В Словения се работи усилено за изготвянето на законодателство за социално предприемачество и начините за подкрепата му чрез финансови инструменти и облекчения. В момента социалните предприемачи разчитат на структурните фондове и грантови схеми, както и на някои данъчни облекчения от страна на държавата.
Италия
От 2005 г. в Италия действа закон за социалните предприятия, който изисква социални кооперативи, дори и такива със стопанска цел, да произвеждат стоки за социална употреба. Социалните кооперативи са 12 хиляди и са два типа:
Тип А – услуги за хора с увреждания, стопанска цел (60%)
Тип Б – осигуряват заетост (35%)
Във Венеция има 3800 кооперативи, от които 750 са социални кооперативи. Добър пример за корпоративна социална отговорност е изкупуването от венецианските хотели на сапуни, произведени в социално предприятие.
Австрия
В страната няма закон за социалното предприемачество, но има директиви за финансиране на социални предприятия. От 1984 г. социалното министерство въвежда експериментална политика за пазара на труда, като позволява да бъдат създадени нов тип предприятия. Съществува задължение предприятията да назначават по един човек в неравностойно положение на всеки 25 служители. Тази практика обаче не се спазва, защото глобите са минимални и компаниите са склонни по-скоро да платят 250 евро, отколкото да вземат такъв човек на работа. Любопитно е, че обществените предприятия изпълняват по-зле това задължение в сравнение с частните компании. Най-голямата група в неравностойно положение в Австрия са дългосрочно безработните. В обхвата на социалното предприемачество са също страдащите от зависимости (наркотици, алкохол, хазарт), бивши затворници, хора с дългове (според закона фирмите за задължени да поемат дълга на свой служител, но в резултат той остава без работа), граждани с частична нетрудоспособност.
Философията е, че при социалните предприятия няма корупция, задават се нови параметри за бизнеса и за работата със служителите.
Примерите накратко

 

Къде е България?
В България социалното предприемачество няма правна рамка, но има единични или частични примери за него. Някои от тях са напълно заимствани от чуждестранни примери, други са изцяло български модели. Например 30% от служители в общинско шивашко предприятие в Самоков са хора с увреждания. По инициатива на ръководителката, която се вдъхновила за идеята от Белгия, тези работници се включили в почистването на общи площи в града, като получили заплащане за тази услуга от общината.
Подобно на Италия, и у нас има Работилница за сапуни, но в нея са ангажирани младежи в неравностойно социално положение (основно от домове), а не затворнички (вж таблицата). Младежите изработват ръчно сапунчета за подаръци за гостите на сватба или други поводи. Справка с цените сочи, че 3,30 лв. струват луксозните и 2,70 лв. стандартните модели.
В България се правят опити и за адаптиране и внедряване на добри практики и стандарти за социална отговорност. На специална среща по-рано този месец бе представен проект, който цели да запознае българските малки и средни предприятия с австрийския опит. Интересно е признанието на поканените български предприемачи. Те не са си давали сметка, че някои техни дейности са именно пример за корпоративна социална отговорност – като например облагородяване на зелени площи или стоматологични прегледи и лечение на деца с увреждания.
Какво мислят гражданите?
Флаш Евробарометър, реализиран точно преди година, показва, че според 58% от българските гражданите основното положително въздействие на фирмите върху обществото е създаването на работни места (57% в ЕС), както и допринасянето за икономическия растеж (32% в ЕС и 20% в БГ). Разделено е мнението, както у нас, така и в Европа, положително или отрицателно е влиянието на компаниите върху обществото. Огромна е неосведомеността на хората дали поведението на бизнеса е отговорно (62-67%).