Нов ЗОП & Закон за счетоводството

Правителството одобри проект на нов Закон за счетоводството и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме. Проектът е изготвен във връзка с въвеждане в националното счетоводно законодателство на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Директива 2013/34/ЕС).

Новият Закон за счетоводството цели намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и създаване на ясни правила и процедури по отношение на счетоводната отчетност на предприятията. Чрез него за първи път в националното счетоводно законодателство се предлагат разпоредби, свързани с освобождаване от задължение за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език. Въвежда се и забрана за съставяне и отчитане на счетоводни документи за сделки, които изкривяват и изопачават действителното финансово и имуществено състояние на предприятието, както и осчетоводяването на фиктивни и привидни сделки, които прикриват други сделки, включително подкупването на длъжностни лица. Тези разпоредбите са изготвени във връзка с изискванията за ефективна борба с водене на фалшиво счетоводство, съгласно Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по която Република България е страна.

С предложения проект за първи път ще бъдат регламентирани категориите
предприятия и групи. Приложимата счетоводна база, съдържанието на финансовите отчети, както и задължението за независим финансов одит ще се определят на база на големината на предприятието - неговите налични дълготрайни активи, приходи от продажби и персонал, а не от правната му форма, както е възприето в сега действащия закон.

Малките предприятия и тези от добивната промишленост са във фокуса на новата счетоводна директива и техните отчети ще претърпят най-много промени. Спрямо действащите в момента счетоводни нормативни актове в страната ни, промените за малките предприятия по същество се свеждат до намаляване на информацията, която се оповестява в приложенията към годишните финансови отчети и освобождаване от задължителен одит от регистрирани одитори на голяма част от тях. За първи път в новия Закон за счетоводството се въвеждат изисквания предприятията, които извършват добив на нефт, газ, минерални ресурси и дървесина да разкриват информация за проектите, по които работят, за парите, които плащат на държавните и общинските институции. А за плащания
над 100 хиляди евро те ще трябва да предоставят доста детайлна разбивка - плащания за лицензи, бонуси, роялти, данъци и др. подобни. Допълнителната информация ще се изисква само за големи дружества, като същата информацията може да се представя само на консолидирана основа. Тази информация, наречена „Доклад за плащанията към правителствата“, ще се публикува заедно с годишните финансови отчети.

 

Министерският съвет одобри проект на нов Закон за обществените поръчки. Документът е рамков и урежда основните принципи и правила в процеса на възлагане, свързани с обявяване, провеждане и приключване на процедурите, някои аспекти от изпълнението на договорите, както и необходимите условия да се гарантира правилното планиране на поръчките. Техническите аспекти на процеса на възлагане ще бъдат обект на подзаконова нормативна уредба. Прилагането на закона е обвързано и с въвеждането на изцяло нов набор от приложими образци, които се очаква Европейската комисия да приеме с нарочен регламент и електронен модул за използването им, който ще бъде предоставен от Агенцията по обществени поръчки.

В законопроекта се съдържат правилата за обжалване и контрол върху процедурите за обществени поръчки. Разработен е и изцяло нов национален ред за възлагане на обществени поръчки под праговите стойности на директивите, който съответства на основните принципи за публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност.

Предвидени са редица новости, които правят процеса по възлагане на поръчки по-прозрачен, предвидим, административно облекчен и резултатен. Осигурени са максимални условия за публичност чрез Регистъра на обществените поръчки и индивидуалните профили на купувача на възложителите. Администрирането на процеса поетапно ще бъде електронизирано до степен, свеждаща субективната намеса до минимум. Това ще се осигури чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози. Редуцирано е съществено съдържанието на документите, които ще се представят в процедурите, като преобладаваща част от тях са заменени с единна за целия Европейски съюз декларация. Предвидени са стимули за участие, насочени към малки и средни предприятия.

В законопроекта са определени и функциите на специализирания орган, отговорен за методологията и предварителния контрол върху обществените поръчки – Агенцията по обществени поръчки, редът за провеждане на последващ контрол, осъществяван от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и процедурата по обжалване, реализирана чрез Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд.

Законопроектът въвежда пет европейски директиви в областта на обществените поръчки, които съдържат правилата за провеждане на процедури от възложители, разходващи публични средства – включително дружествата, чиито капитал е финансиран с публични средства, възложители в области с обществено значение (като енергетиката, водоснабдяването и транспорта), както и възложителите, действащи в областите отбрана и сигурност.

Очакваните ефекти от приемането на закона се изразяват в пълно съответствие на националното законодателство в областта на обществените поръчки с европейското, както и в облекчаване, ускоряване и цялостно оптимизиране на възлагателния процес. Приемането на закона понижава риска от злоупотреби с публични средства при възлагане на обществени поръчки и оптимизира работата на държавните институции.