Нов подход за синя икономика

Европейската комисия предлага нов подход за устойчива синя икономика в ЕС, който е насочен към секторите, свързани с океаните, моретата и крайбрежните райони. Устойчивата синя икономика е от съществено значение за постигане на целите на Европейския зелен пакт и за осигуряване на екологосъобразно и приобщаващо възстановяване от пандемията.

Ще бъде необходимо да се намали въздействието върху околната среда и климата, причинено от всички сектори на синята икономика — рибарство, аквакултури, крайбрежен туризъм, морски транспорт, пристанищни дейности и корабостроене. За да се справим с кризата в областта на климата и биологичното разнообразие, е необходимо моретата да са в добро състояние и техните ресурси да се използват по устойчив начин за намиране на алтернатива на изкопаемите горива и традиционното производство на храни.

Преходът към устойчива синя икономика изисква инвестиции в иновативни технологии. Добивът на енергия от вълните и от приливите и отливите, производството на водорасли, разработването на иновативни риболовни уреди и възстановяването на морските екосистеми ще създадат нови „зелени“ работни места и предприятия в синята икономика.

В съобщението се определя подробна програма за синята икономика в следните области:

Постигане на целите за неутралност по отношение на климата и нулево замърсяване — най-вече чрез разработване на възможности за добив на енергия от възобновяеми източници в морето, декарбонизиране на морския транспорт и екологизиране на пристанищата. Ако при океанската енергия бъде постигнат устойчив микс (включващ енергия от плаващи ветроенергийни паркове, топлинна енергия, енергия на вълните и енергия на приливите и отливите), към 2050 г. тя може да представлява 25 % от електроенергията в ЕС. Като енергийни центрове биха могли да се използват пристанищата, които са от решаващо значение за свързаността и икономиката на европейските региони и държави;

Преминаване към кръгова икономика и намаляване на замърсяването — включително чрез актуализирани стандарти при проектирането на риболовни уреди, рециклирането на кораби и извеждането от експлоатация на офшорни платформи, както и чрез действия за намаляване на замърсяването с пластмаси и пластмасови микрочастици;

Опазване на биологичното разнообразие и инвестиране в природата — осигуряването на екологична защита на 30 % от морската територия на ЕС ще доведе до положителен обрат в тенденцията към загуба на биологично разнообразие, ще увеличи рибните запаси, ще допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата и за устойчивостта спрямо това изменение и ще генерира значителни финансови и социални ползи. Ще бъдат положени и усилия за по-нататъшното ограничаване на въздействието на риболова върху морските местообитания;

Подкрепа за адаптирането към изменението на климата и за устойчивостта на крайбрежните райони — дейностите за адаптиране, като например разработването на екологосъобразна инфраструктура в крайбрежните райони и намаляването на рисковете от ерозия и наводнения по бреговата линия, ще спомогнат за опазването на биологичното разнообразие и ландшафта, като същевременно ще бъдат от полза за туризма и крайбрежната икономика;

Осигуряване на устойчиво производство на храни — за опазването на европейските морета ще допринесат устойчивото производство на морски храни и новите стандарти за тяхното предлагане на пазара, използването на водорасли и морска трева, по-строгият контрол върху рибарството, както и научните изследвания и иновациите в областта на морските храни. С приемането на Стратегическите насоки на ЕС за аквакултурите Комисията също така пое ангажимент за увеличаване на устойчивите аквакултури в Европа;

Подобряване на управлението на морското пространство — в рамките на новия Син форум ще се координира диалогът между офшорните оператори, заинтересованите страни и научните среди в сферата на рибарството, аквакултурите, корабоплаването, туризма, производството на енергия от възобновяеми източници и други дейности, и ще се стимулират сътрудничеството и обменът на информация с оглед на устойчивото използване на морската среда. След приемането на националните морски пространствени планове през март 2021 г., през 2022 г. ще бъде публикуван доклад за изпълнението на Директивата относно морското пространствено планиране.

Наред с това Комисията ще продължи да създава условия за развитието на устойчива синя икономика в международен план в съответствие с програмата за международно управление на океаните.

Европейската комисия и групата на Европейската инвестиционна банка (съставена от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд) ще засилят сътрудничеството си в областта на устойчивата синя икономика. Институциите ще работят съвместно с държавите членки, за да бъдат посрещнати съществуващите нужди от финансиране за намаляване на замърсяването в европейските морета и за подкрепа на инвестициите в сини иновации и синя биоикономика.

Преходът към по-устойчиви вериги за създаване на стойност, основани на океаните, моретата и крайбрежните дейности, ще бъде подпомаган по линия на новия Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, и по-конкретно чрез включената в него платформа BlueInvest, както и посредством новия фонд BlueInvest. Комисията настоятелно призова държавите членки да предвидят инвестиции за по-нататъшното финансиране на прехода към устойчива синя икономика в своите национални планове за устойчивост и възстановяване, както и в националните си оперативни програми в рамките на различните фондове на ЕС за периода до 2027 г. Принос ще окажат и други програми на ЕС, като например програмата за научни изследвания „Хоризонт Европа“, като ще бъде създадена специална мисия по въпросите на океаните и водите.

Що се отнася до частните инвестиции, в съответните инвестиционни решения следва да се използват договорените принципи и стандарти за устойчивост, специфични за океаните, като например подпомаганата от ЕС инициатива за финансиране на устойчива синя икономика. 

Контекст

Синята икономика на ЕС обхваща всички сектори, свързани с океаните, моретата и крайбрежните райони — независимо дали те се развиват в морската среда (корабоплаване, морски храни, производство на енергия) или на сушата (пристанища, корабостроителници, крайбрежна инфраструктура). Според последния доклад за синята икономика нейните традиционни сектори осигуряват 4,5 милиона преки работни места и генерират оборот от над 650 милиарда евро.