"Нова" валута поглъща еврото

Ива Стойкова
Ще оцелее ли еврото? Този въпрос си зададоха мнозина в разгара на европейската дългова криза. Дали обаче покрай противоречията вътре в ЕС и еврозоната не остана незабелязана една друга идея, която не е нова, но стои в сянка – северна валута.
Север-Юг вместо Изток-Запад
След последния за тази година Европейски съвет може би Великобритания се присъедини към Севера (като понятие от новото разделение в Европа по оста Север-Юг). Лондон наложи вето на промени в европейските договори, разрешаващи по-тесен фискален съюз между държавите от еврозоната. Лондон се превърна в най-големия проблем за излизането с някакво решение на лидерите от ЕС по време на срещата им на върха в началото на декември в Брюксел. Сега Дейвид Камерън търси съюзници, за да не изпадне в изолация. Но интересни са държавите, към които се обърна най-напред- Швеция, Ирландия и Чехия.
Северът за някои икономисти е символ на силните икономики, на твърдите позиции. На тези държави, които не желаят да плащат за чуждата недисциплинираност и неумението на другите да се справят с бюджетния дефицит. Северът, който не разбира безкрайните стачки, многобройната и тромава администрация. Северът на Швеция, Дания, Норвегия, Исландия, Финландия, за които някои предричат, че могат да създадат своя северна валута.
Какви са настроенията спрямо ЕС и еврото?
Не целият Север е в еврозоната, но еврото се използва и там. Така е в Швеция, която очевидно е доволна от този свой избор. Решението, страната да не се присъедини към еврозоната, е от 2003 г. чрез референдум. През 2008 г., когато кризата започна, курсът на кроната падна значително спрямо еврото и долара. Днес доверието в шведската валута е възвърнато, а резултатът е, че потреблението на гражданите в страната не е спаднало, както в останалите европейски страни. Все пак еврото е въведено в някои северни райони на страната, близо до границата с Финландия, която прие единната европейска валута през 1999 г. Явно е обаче, че еврото има още по-малък шанс, в сравнение с 2003 г., ако днес бъде проведено допитване за присъединяване към еврозоната.
В Холандия евроскептицизмът достига рекордни измерения. Там все повече се говори за връщане към гулдена. 58% от холандците се обявяват в подкрепа на старата си валута. Трябва да припомним, че именно Холандия е в основата на монетарния съюз на еврото и една от първите, които го въвежда. Ето че днес, 10-тина години по-късно, може би ще бъде свикан референдум за връщане към гулдена. Въпрос на сметка е дали ще е изгодно и колко ще струва подобен ход.
70% от британците искат референдум за Европа. 49% желаят излизане на Великобритания от ЕС, 40% - да останат. Референдум няма да има, но дебатите помогнаха на евроскептиците да се преброят и се оказа, че те са двойно повече в сравнение с 90-те години.
В Германия обществото е разделено. Близо половината германци - 46%, вярват, че страната им би била по-добре без ЕС, а според 45% без ЕС Германия би била в по-лошо положение. Преобладават обаче песимистичните настроения за бъдещето на еврото.
Над една трета от французите подкрепят връщането на страната си към франка. 45% от запитаните смятат еврото за пречка в икономическото развитие, докато 34% са на мнение, че еврото е предимство, а 16% нямат мнение по този въпрос. Все пак 60% от французите са за оставането на Франция в еврозоната. Разочарованието от еврото, което все по-силно нараства сред французите, намира обяснение в последствията от световната икономическа криза, която удари тежко и Франция. Проблемът обаче е не какво мислят французите, а какво мислят другите за тях. В представите на Севера Франция попада по-скоро към Юга. Югът като символ на нестабилните държави като Гърция и Италия.
България- самочувствие и прогнози
Според премиера Борисов, ще се присъединим към еврозоната, когато там "си уредят начините и принципите, които ние и в момента прилагаме". Той прогнозира: във всички случаи ще се намери механизъм за защита на еврото, защото това е утвърдена валута и е подкрепена много по-добре от други валути с изработена продукция зад нея. И пак по думите му именно ние имаме съществен принос за едно от решенията в Брюксел на срещата на върха– „златното правило”. Борисов твърди, че идеята е на българските управници. Рецептите, които дадох, една по една започват да се случват, каза той - още от половин или една година говорим, че в конституциите на държавите трябва да бъде заложен 3% дефицит. Опозицията у нас тогава е протестирала, а сега цяла Европа говори за това т.нар. "златно правило" за фиксиране на бюджетния дефицит до посочената стойност и на външния дълг до 60% от БВП, категоричен е Борисов. Българският премиер смята, че еврото ще бъде спасено. Нещо повече – че рано или късно всички държави в Европа ще имат единна валута.
Nord Euro
Икономистите едва ли си представят, че еврото ще бъде унищожено веднага. Но дори най-горещите му поддръжници вече имат все по-нарастващи съмнения и притеснения, подхранвани от безкрайните срещи на върха, не водещи доникъде. Разделението очевидно се разраства, защото идеята за северна валута си има свой „конкурент”. Две еврозони - това е нещо като резервен план, подкрепян от определени кръгове в Германия. Според него Германия, Австрия, Холандия и Финландия трябва да напуснат еврозоната и да създадат своя валута - Nord Euro.
Въпросът сега е дали размишленията по посока „Европа на две скорости” не е по-правилно да се съсредоточат върху „Европа с две валути”.