АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Линията от българския крайморски град до Абу Даби ще бъде целогодишна. Полетите ще се изпълняват три пъти седмично. Очакванията са до края на година пътниците по тази линия да достигнат 50 000.


На бургаското летище беше посрещнат първият за сезона полет с туристи. Самолетът на "Райънеър", изпълняващ редовна линия от полския град Краков, премина под водна арка на пистата, а пътниците на борда - общо 183-ма души, бяха приветствани от ръководството на аеропорта.


Средствата са за развитие на индустриални и логистични паркове в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник . Те се отпускат от МРРБ по линия на ПРР чрез подбор на проектни предложения по мярка „Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия“ в рамките на Приоритет 4 „Справедлив преход“. Инвестициите са насочени към пет приоритетни мерки.


През 2018 год. държавата предостави безвъзмездно на Община Бургас цялата територия на бившата авиобаза. Идеята беше там да се обособи нова индустриална зона. Наложи се обаче Общината да върне имота, тъй като две големи инвестиционни намерения бяха провалени след жалби на местни политици пред Бургаския административен съд.


Целта е да се осигури нова опция за краткосрочно използване на платената пътна мрежа, което отговаря на нуждите на потребителите и обществените очаквания за по- голяма мобилност и достъпност.


От общо 1 220 км жп път повече от половината от неговата дължина – 747 км, е на територията на България. От тях едва 2,5 км жп линия – от Гюешево до Деве баир (границата с Република Северна Македония), остава на бъдат изградени. Отсечката е финансирана по Програма „Транспорта свързаност“ 2021 – 2027 и ще бъде завършена в планирания срок до 2029 г.


Промените включват завършване на дейности по изграждането на АМ „Европа“ и реконструкцията на приемното здание на жп гара Нова Загора, както и завършването на тягови подстанции Русе, Разград и Варна, стартирали в предходния програмен период.


Сроковете от идейния проект до същинското строителството трябва да се намалят драстично, трябва да се работи върху нова глава от ЗУТ.


"Дълговата спирачка" беше въведена от бившия канцлер Ангела Меркел през 2009 г. с цел да ограничи новите държавни дългове до 0,35 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година.


По процедурата за първи път е осигурена възможност безвъзмездната помощ да бъде комбинирана с подкрепа по линия на финансов инструмент – "Портфейлна гаранция с таван на загубите за дигитализация", в размер на 90 млн. лв., и структуриран от Фонда на фондовете.