Новата криза през септември

Икономисти проучиха 40-годишната история на глобалните финансови катаклизми. Те са установили, че най-често икономиките се разпадат през септември или преди избори, при това по същия сценарий, който сега се разгръща в Европа.

Новата криза на глобалната икономика ще се случи през септември. Защото всички глобални кризи се случват тогава. Най-подходящ за добра криза с голяма разрушителна сила е предстоящият септември, а не същият този месец през следващите четири години.

Икономистите на Международния валутен фонд са проучили историята на всички световни и регионални финансови катаклизми от 1970 до 2011. Но има и друг сигнал – повечето кризи обикновено се падат на предизборната година в най-големите държави. През тази година, както е известно, ще бъде избран президентът на САЩ, а също така ще се случи планираната смяна на китайското правителство.

Люк Левен и Фабиан Валенсия от МВФ са работили с много голяма извадка от събития – те са изследвали 147 банкови кризи, 13 от тях са обхванали няколко страни. Освен това проучили 213 валутни кризи и 66 кризи на суверенните дългове.

Мнозинството банкови кризи по света започват през втората половина на годината, а техният пик пада на септември и декември.

Като дата за начало на кризата икономистите са решили да смятат първите признаци на стрес в банковата система. Така, ако говорим за последния световен катаклизъм, то в САЩ и Великобритания кризата започна през 2007, а в Нигерия – през 2009. Кризата в останалите държави започна през 2008 г.

Самите автори на изследването не уточняват защо началото на кризите винаги се пада през септември. Но авторите на блога "Фрий Ексчейндж" на списанието "Икономист" посочват няколко теории:

Това може да бъде свързано с края на финансовата година в САЩ, която приключва на 30 октомври.

Вероятно това е свързано с факта, че през лятото деловата активност спада, а политиците отиват в отпуска. Заради това затишие решението на насъщните икономически проблеми се отлага.

Известният икономист Кенет Рогоф е изчислил, че кризите обикновено се случват в годините, в които се провеждат избори. А те обикновено се провеждат в края на годината. Политиците преди това в течение на много месеци отлагат решението на най-важните икономически проблеми. Нещо повече, те се опитват, както се случи с Гърция, колкото е възможно по-дълго да скрият истината от населението.

Това може да се наблюдава сега в САЩ: и демократите, и републиканците не могат да решат проблема с американския бюджет чак до изборите през ноември. В резултат още през следващата година или даже по-рано икономиката на страната може отново да изпадне в рецесия.

Сходна история се наблюдава в Китай, където тече смяна на управляващите.

Така че кризата през тази година е много вероятна – или в септември, или в декември – вече след американските избори.

Най-скъпата банкова криза се е случила в Ирландия

За 40-те години, които са проучени от икономистите на МВФ, Европа е била най-спокойният регион: през цялото време тук е имал само една криза. Но тя не е приключила до момента и може да доведе света до финансов колапс.

Повечето кризи са се разиграли в страните от Африка и Латинска Америка – над четири кризи за целия период. След тях следват САЩ и Русия.

Най-безопасните страни в света са Канада и Австралия.

Най-спокойният период през последните 40 години е бил началото на новото хилядолетие. Но още тогава е трябвало да бъдем предпазливи: след кредитния бум обикновено следва банкова криза. Така и стана в края на миналото десетилетие.

Настоящата европейска криза можеше да бъде точно предсказана още през 2008 г. Често след банковите кризи следват валутни кризи и кризи на суверенните дългове. След 16% от банковите кризи в течение на три години са следвали и валутни. Още 21% от банковите кризи са водили до суверенни.

Икономистите са съставили рейтинг на най-скъпите кризи за последните 40 години: колко средства са похарчили правителствата за тяхното ликвидиране, как са нараснали дълговете и колко силно е намаляло емитирането.

Сред жертвите на неотдавнашната криза в първата десетка попадат само Ирландия и Исландия.

Ирландия е шампион – тя е единствената за последните 40 години, която влиза в десетката по всички три показателя.

Развитите страни прекалено силно разчитат на макроикономическата политика

Кризите в развитите държави обикновено биват по-дълбоки – при тях по-силно се съкращава емитирането и расте държавния дълг. В развиващите се държави кризите водят преди всичко до поевтиняване на валутите и бягство на инвеститори.

Експертите свързват това с факта, че властите в развитите държави прекалено силно се осланят на стимулиращата макроикономическа политика. Например, ако политиката на развитите страни е насочена към предотвратяване на сериозно съкращаване на емитирането, тогава банките няма да се стремят към бързо преструктуриране на своите активи. Това може по-късно да доведе до продължителна стагнация в икономиката.

Развитите страни предоставят гаранции по задълженията на банките. Освен това, те по-често ги рекапитализират и поддържат ликвидността. Развиващите се пазари се борят с банковите кризи с по-малко цивилизовани методи: например, замразяват депозитите. В резултат икономиките на развиващите се страни по-често се свиват по-силно, но затова пък се възстановяват по-бързо./Агенция Интерфакс /превод БГНЕС