Нови изстъпления на мигранти в Идомени

На железопътната линия край Идомени /Сухово/ се сбиха две групи мигранти – афганистанци и кюрди, съобщава БГНЕС. При сблъсъка е запален един вагон на близката влакова композиция, която също така беше замеряна с камъни. Гръцката полиция се намеси незабавно и овладя ситуацията. Ново напрежение възникна в края на миналата седмица на гръцко-македонската граница по вина на Атина. В неделя хиляди мигранти с викове „Аллах Акбар“ нападнаха с камъни македонските и европейски граничари, които пазят македонско-гръцката граница. Нападателите бяха отблъснати с цената на десетки ранени от страна на македонските сили. Брюксел поиска на 11 април 2016 г. от Гърция незабавно да изпрати мигрантите от Идомени /Сухово/ в предназначените за целта лагери във вътрешността на страната. ЕК също така призова неправителствените организации, които активно подпомагат мигрантите, да спрат да ги заблуждават с невярната информация, че могат да преминат гръцко-македонската граница. Едно подобно преминаване ще бъде грубо нарушение на постигнатите на 7-8 март договорености на срещата на върха на ЕС, които гласят, че Балканският маршрут е затворен за мигрантите от Гърция и те не могат да го използват, за да достигнат до Европа. Македонският президент Георге Иванов призова снощи гръцките власти да сътрудничат и да започнат да изпълняват решението от Брюксел за закриване на Балканския маршрут. „Ако Гърция сътрудничи, няма да има инциденти и т.нар. доброволци няма да манипулират мигрантите в лагера Идомени /Сухово/“, добави той.

 

Оставени ли са Балканите да се оправят сами и както намерят за добре с мигрантите? Интервю на БНР с директора на Информационна агенция „Фокус“ Красимир Узунов.
Репортер: Нарушаването на границата на суверенна държава си е престъпление. Какво демонстрира гръцката полиция, че не се опита дори да спре мигрантите, които нахлуваха към Македония?
Красимир Узунов: Ако изхождаме от публикациите, които бяха в деня на нахлуването на гръцко-македонската граница, те са достатъчно противоречиви. Защото ако телевизиите „Телма“ и „Сител“ в Македония говореха, че при връщането от страна на македонските сили за сигурност, които включват армия и полиция по границата, гръцката полиция се е намесила, малко по-късно започнаха обвиненията от малко по-неизвестни електронни издания. Имам предвид „Нова ТВ“, „Либертас“ и т.н., които говореха, че гръцките полицаи са стояли безучастно при опита да се нахлуе на територията на Македония и да се разкъсат телените заграждения. По-интересното в случа, за мен, е позивите, които са били разлепени от хуманитарни и неправителствени организации в района на лагера „Идомени“ и „Сехово“.
Репортер: И присъствието на много журналисти, които явно са били информирани.
Красимир Узунов: Те са били информирани. Затова говоря, защото на позивите е било изписано, че в 9.00 часа се събира група от 3000 бежанци, които да бъдат отведени до границата с Македония по определен маршрут, където границата е щяла да бъде отворена при гранична пирамида № 59, което е в района на с. Моин. Т.е. някой предварително е поканил журналисти, някой е организирал хората от лагера, които наистина се намират в една житейска безизходица, като им е обещал, че те ще бъдат отведени до границата. А границата ще бъде отворена, за да продължат по бившия Балкански път на бежанците. Налице е една организация, която през последните няколко седмици с различна интензивност успява да се наложи. Имам предвид раздаването на ножици за рязане на тел от страна на редица анархистични сдружения в Солун, които раздаваха на бежанците инструменти, с които да преминат през телените заграждения, веднъж. Втори път, предишният опит в района на Суха река, тогава когато се удавиха трима от бежанците и бяха успели да влязат около 2000 души на територията на Македония в района на Гевгелия и бяха върнати от македонската полиция, и сега и трети опит. Лично за мен това няма да бъде последният опит по този начин да се организира протест. От друга страна, на територията на самата Македония има ответна реакция, защото 11 неправителствени организации точно преди две седмици поискаха махането на всички телени заграждения. Те бяха както природолюбителски, имам предвид опазването на домашните котки, домашните любимци, Хелзинкския комитет и т.н., които поискаха от македонското правителство незабавно да преустанови всички действия по изграждане на допълнителни телени заграждения и заедно с това да ги махнат. Става въпрос не толкова само за бездействието от страна на гръцката полиция, колкото от една координация на единен вид хуманитарни неправителствени организации, които се намират и от двете страни на границата, които имат интерес от пропускане на бежанци. А може би част от тези интереси са съчетани и с бизнес интереси, защото помним протеста на таксиметровите шофьори, които протестираха в Гевгелия, затова че те искаха да извозват бежанците, а не да се превозват с влакове. И става въпрос, според мен, и за каналджийство.
Репортер: Няма ли сила, която да овладее тези неправителствени организации?
Красимир Узунов: Западният маршрут, балканският маршрут на бежанците, беше заставена Европа да приеме това решение. На практика това решение беше доминирано от Австрия и беше постигнато в съгласие с всички правителства на държавите, които са по пътя. Имам предвид Хърватия, Сърбия, Македония. Помним тогава реакцията на Гърция, от една страна, което може да ни обяснява наличието на определени неправителствени организации, които да се толерират, когато Гърция каза, че остава изолирана от това решение, веднъж. На следващо място, според мен, е когато става въпрос за полицейски органи и съвещанието пак в Скопие на директорите на националните полиции, за да се предприемат общи мерки за транзита на бежанците, от една страна. От друга страна, обаче връзките между неправителствените организации, които претендират да защитават правата на бежанците, от една страна, а от друга страна трафикантите на хора също имат свои организации, които не винаги могат да бъдат контролирани от страна на едно или друго правителство при самостоятелно действие.
Репортер: Да се готвим ли за същото отношение към нашата държава от страна на гърците, ако бежанците се насочат към нас?
Красимир Узунов: От една страна идват уверенията на вътрешния министър Бъчварова, че е разговаряла с гръцкия министър, че спорният пункт около Драма няма да бъде изграден. Паралелно с това, знаем че в пристанището в Кавала има малък лагер. Засега те се транспортират по Виа Егнация, по магистралата, която минава успоредно на нашата граница. Но една от точките които са посочени, защото има пет горещи точки, които са около островите, където се разчита на туризъм и където местните хора, примерът с остров Кос, където в две бивши казарми на гръцката армия трябва да се изградят лагери за настаняване и приемане, не се възприемат добре и има протести и сблъсъци с полицията. А от друга страна има посочени 18 точки на територията на континентална Гърция, които слава Богу за нас засега са по направлението между Солун и Мачуково-Евзони по направлението македонска граница. Но има около Ксанти и около Комотини или Гюмюрджина на български, където също се предвижда изграждане на определени лагери, които трябва да буди безпокойство за нас, защото е прекалено близо както до граничния пункт „Златоград“, така и до „Маказа“ за Кърджали. Хората, които живеят в крайграничните райони напълно и с основание са притеснени. И не можем да минем и да отнемем правото на хората, които живеят също да се борят в защита на своя живот и на своите имоти. Никой не знае какво може да мине през границата.