Нови мерки срещу нелоялни кредититополучатели

Български граждани с кредити в чужбина, които не изплащат, ще бъдат търсени по последното им известно местоживеене в България. Това следва от решение на Европейския съд в Люксембург, което пряко засяга и родните кредитополучатели, които са взели пари от банка в чужбина, но в крайна сметка са спрели да изплащат кредита. Документът е публикуван на Интернет страницата на Европейския съд в Люксембург. Казусът, по който се е произнесъл съдът в Люксембург, е взет от следния случай: чешката Ипотечна банка и германският гражданин Линднер са сключили договор за ипотечен кредит с оглед финансиране на закупуването на недвижим имот. Към датата на сключването на договора за кредит г-н Линднер е имал местоживеене в Марианске Лазне в Чехия и в съответствие с този договор е бил длъжен да уведомява банката за всяка промяна на местоживеенето. Договорът е предвиждал, че при евентуални спорове компетентност ще има съдът, в чийто район е местонахождението на банката. Договорът за кредит е бил на стойност около 4,5 млн. чешки крони или около 170 хил. евро. След като г-н Линднер престанал да погасява вноските си по кредита, банката е констатирала, че той не пребивава вече на посочения в договора адрес и не е успяла да определи неговото местоживеене в Чешката република. При тези обстоятелства чешката юрисдикция се обръща към съда в Люксембург, като го моли за тълкуване на регламента за съдебната компетентност и по-специално дали той допуска разпоредба от вътрешното право на държава-членка, която позволява провеждането на производство срещу лице, чието местоживеене не е известно. Съдът в Люксембург постановява, че ако националният съд не успее да идентифицира местоживеенето на потребителя на националната територия, той трябва да провери дали потребителят има местоживеене в друга държава член на ЕС. Ако националният съд, от една страна, не може да идентифицира местоживеенето на потребителя на територията на ЕС, а от друга страна, не разполага с доказателствени факти, позволяващи му да направи извод, че потребителят в действителност има местоживеене извън съюза, правилото, според което в случай на спор компетентна е юрисдикцията на държавата-членка по местоживеенето на потребителя, трябва да се схваща като имащо предвид не само настоящото местоживеене на потребителя, но и неговото последно известно местоживеене. Следователно съдът в Люксембург приема, че чешките юрисдикции са компетентни да разгледат иска, предявен от банката срещу г-н Линднер, доколкото се намират в невъзможност да определят неговото настоящо местоживеене. Решението на съда в Люксембург касае както български граждани, попаднали в разгледания по-горе казус, тъй като България е пълноправен член на ЕС, така и чужди граждани от страна на ЕС, които са теглили кредити от банки в България, но са спрели да ги погасяват. Комисията за защита на потребителите коментира за БТА, че на този етап няма регистрирани подобни случаи като с германския гражданин г-н Линднер и чешката Ипотечна банка, по чийто казус се е произнесъл съдът в Люксембург.