Нови проекти на у-ние „Банково“ на БНБ

Предстои приемане на новия Закон за платежните услуги и платежните системи, който е в процес на разглеждане на първо четене от съответните комисии в Народното събрание. Това съобщи подуправителя на БНБ Нина Стоянова на конференцията "Банките и бизнесът".

Както е известно, със законопроекта в българското законодателство ще бъдат въведени изискванията на Втората директива за платежните услуги, като ще бъде извършено и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на платежните услуги в резултат на натрупания досега опит в платежния надзор. Новостите в законопроекта основно са в следните направления:

Въвеждане на нови видове платежни услуги – услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка, извършвани изцяло в интернет среда;

Нови изисквания за сигурност на плащанията, в частност, когато се извършват в интернет или посредством друг дистанционен способ, чрез прилагане на стандарт за задълбочено установяване на идентичността на платеца;

Разширяване на обхвата на платежните операции, попадащи в приложното поле на закона, като са включени и операциите, при които само единият доставчик на платежни услуги е на територията на Европейския съюз, за тази част от операцията, която се извършва в ЕС, както и операции, които се извършват във всички валути, а не само във валутите на държавите-членки на ЕС;

Повишаване защитата и информираността на потребителите чрез изграждане на интернет страница за съпоставяне на таксите за най-представителните  услуги, свързани с платежна сметка; доразвиване на текстовете, свързани с платежна сметка за основни операции; въвеждане на максимален срок за отговор на жалби от страна на доставчиците на платежни услуги; намаляване от 300 лв. на 100 лв. на максималния размер на отговорността на платеца при неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент и др.

Предстояща иновация в сферата на малките плащания, за която ще говорим и през следващата година, е проектът за т. нар. „незабавни плащания“ (instant paуments), каза още подуправителят на БНБ. Те представляват следваща стъпка в развитието на пазара на платежни услуги в ЕС, отчитаща промяната на потребителското поведение и приложението на иновативни технологии. Предвижда се процесът от иницииране на плащането от наредителя до получаване на средствата по сметката на получателя да се извършва в рамките на максимум 20 секунди. Услугата ще бъде достъпна 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни годишно. В тази връзка Европейската централна банка взе решение за реализиране на услугата за незабавни плащания като част от трансевропейската платежна система за преводи в евро в реално време TARGET2. Направено проучване от БНБ, в качеството ѝ на оператор на системния компонент TARGET2-BNB, сочи, че много от банките в страната изразяват желание да използват тази услуга при стартирането ѝ през м. ноември 2018 г. или на по-късен етап.

На следващо място, с оглед посрещане на повишените европейски изисквания за прозрачност и ликвидност на търговията с финансови инструменти и осигуряване на възможност банките свободно да избират мястото за търговия с държавни ценни книжа, от м. юни 2017 г. беше създадена възможност вторичната търговия с ДЦК да се извършва и на платформата E-BOND на системата BLOOMBERG, а от началото на м. ноември 2017 г. на регулирания пазар, организиран от „Българска фондова борса-София“ АД. За целта беше изградена връзка между Депозитаря на ДЦК при БНБ и посочените две системи, с цел своевременно регистриране при БНБ на сключените сделки на двете платформи. От началото на м. октомври 2017 г. БНБ създаде възможност банките-поддепозитари на ДЦК да извършват регистрация и сетълмент на сделки с ДЦК за техни клиенти на принципа DVP.

Очаква се стартирането на търговията с държавни ценни книжа на организирани места за търговия да доведе до допълнителни положителни икономически ефекти, като улесняване достъпа на по-широк кръг инвеститори, включително чуждестранни такива, до местни дългови инструменти, в контекста на по-нататъшната интеграция към единния финансов пазар на Европейския съюз.

От началото на 2017 г. започна да функционира централизираната информационна система „Регистър на банковите сметки и сейфове“. Предоставен е достъп до регистъра по електронен път на банките и на преобладаваща част от оторизираните от закона органи и институции. В Регистъра на банковите сметки и сейфове са подадени данни за над 16 млн. банкови сметки, като от началото на годината досега са извършени над 400 хил. справки, над 90 % от които са реализирани по електронен път. През 2018 г. предстои да бъдат разработени актуализации в информационната система на регистъра за подаване на данни за наличие на запор по банкови сметки, както и за разширяване на информацията за сметките на бюджетните организации.

До края на 2018 г. предстои да бъде разработена функционалност за подаване и получаване на данни от потребителите на Централния кредитен регистър за лица, които са съдлъжници, поръчители и авалисти по предоставени кредити, като очакваме това да допринесе за по-ефективно и задълбочено извършване на оценка и анализ на кредитоспособността на клиентите на банките и финансовите институции.