Новите партиини директори на РИОСВ

За два сериозни проблема в новоназначените директори на регионални звена на екоминистерството, обявени в последния работен ден преди коледните празници, предупреждава Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.
Единият проблем е, че за тези ръководни длъжности в националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) не се изисква квалификация. Професионалният опит в областта на околната среда не е критерий при избора.
Вторият проблем е, че тези длъжности са политизирани по закон. От тях обаче зависи например застрояването в защитените територии, включително с нови морски и ски курорти като планираните „Дестинация Рила“ и „Супер Паничище“ в Национален парк Рила и разширенията на ски зони Банско, Добринище и Кулиното в Национален парк Пирин.
Зависи и усвояването по европейски фондове на близо 100 милиона лева за трите национални парка и близо 25 милиона лева за РИОСВ за опазване на защитени територии.
В България повече от 40 години в 13 университета се преподава екология и опазване на околната среда. Независимо от това в изискванията за управленските позиции в министерството на околната среда и водите (МОСВ) няма изискване нито за специализирана образователна квалификация, нито дори за трудов стаж в тази област. За директори се назначават психолози, икономисти, строителни инженери и други, без ден опит в прилагането на екологичното законодателство.
Според „За да остане природа в България“ професионализмът в ръководството на териториалните структури на МОСВ е задължителен. Неслучайно когато екоминистърът Искра Михайлова освободи всички предишни директори, тя се мотивира с „възбудени наказателни процедури в Европейската комисия вследствие на техни решения“. Това би било логично и разбираемо действие, ако бяха сменени само тези директори и не бяха назначени други служители, които вече са създали наказателни процедури за България.
Скандално е например назначението на Тамер Бейсимов за директор на РИОСВ–Пловдив, отбелязва коалицията. През 2005-2009 г. той беше главен секретар на МОСВ. Като такъв е едно от отговорните лица за стартирането на 6 наказателни процедури на ЕК в областта на биологичното разнообразие, за масовото напускане по това време на качествени служители на МОСВ и за необосновани уволнения.
Освен това, ръководител на комисията, извършила избора на новоназначените директори, е зам. министър Чавдар Георгиев. Негово решение, пак като зам. министър от 2008 г., за приемане на общия устройствен план на община Царево доведе до наказателна процедура срещу България, затворена с отмяна на решението от следващия министър на околната среда и водите - Нона Караджова.
Генералният проблем е, че директорите на националните паркове и РИОСВ се назначават по закона за администрацията и това позволява те да са чисто политически лица, отбелязват от коалицията. Напълно законно е, при всяко несъгласие на директорите с политическата линия, те да бъдат освободени без предупреждение. Такъв беше случаят с Васил Петров, бивш директор на Национален парк Рила. Той беше уволнен през 2007 г., тъй като отстояваше позицията, че планът за управление на Национален парк Рила не позволява изграждане на курорта „Супер Паничище“.
Законови промени
Съществуват редица възможности за подобрения на правната рамка, отбелязват екпертите от Коалицията „За да остане природа в България“. Една от тях е директорите на структурите на МОСВ да бъдат със специален статут, сходен със статута на държавен служител. Това ще позволи израждане на професионалисти, които ще имат сигурност, че могат да управляват без заплахата от политически репресии. Това ще гарантира по-добро и устойчиво управление на националното ни богатство.