Новият модел за индустриалните паркове

Петър Ганев, ИПИ

Един от ключовите проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост е програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове с бюджет от 416,5 млн. лв. Проектът е изключително важен за процеса на икономическа трансформация, както с оглед на основните предизвикателства пред индустриалното развитие на страната изобщо, така и например със спомена от преговорите с „Фолксваген“ в навечерието на пандемията. Това е и един от проектите, които служебното правителство на практика е пренаписало, променяйки изцяло модела за планиране и инвестиции в индустриалните терени.

В началото на 2021 г. беше приет новият Закон за индустриалните паркове. Първият вариант на програмата за подкрепа за развитие на индустриалните паркове в плана за възстановяване стъпваше изцяло на новия закон. В предложения фиш прозираше идеята на предходното правителство да инвестира в паркове, които са влезли в рамките на новия закон, както и да концентрира ресурс в четири ключови парка със стратегическо значение за балансираното териториално развитие на страната. Във всяка една от тези зони се залагаше идеята да се привлече голям стратегически инвеститор.

На практика старата идея беше микс от желанието да се създаде механизъм за подкрепа на паркове по новия закон, както и да се подготвят терени, подходящи за изискванията и нуждите на стратегически инвеститори. Последното подсладено с отделен ресурс (1/5 от цялата програма) за привличане на стратегически инвеститори. Логиката зад това решение очевидно е директно обвързана с опита от преговорите с „Фолксваген“. Ако имаш готова зона с национално значение, която отговаря на всички критерии, както и заделен ресурс за привличане на стратегически инвеститор, то най-вероятно ще си по-подготвен да предложиш ясен „пакет“ в едни такива преговори.

Този модел обаче имаше и проблеми. От една страна той концентрираше планирането на индустриалното развитие на страната в икономическия и регионалния министър – те казват къде да бъдат парковете с национално значение. От друга, ресурсът е насочен изцяло в паркове по новия закон, а повечето индустриални терени в страната трудно ще минат по новия ред. Можем да дадем пример със Северна индустриална зона в Габрово – това е най-голямата промишлена зона на територията на една от най-индустриалните общини. Както и на много други места в страната старите функциониращи зони са с разпокъсана собственост, нямат оператор и общо управление и като цяло са изправени пред всякакви казуси. Тази зона трудно ще се преформатира по новия закон – особено в пълния си размер, съответно за нея имаше риск да остане отвъд възможностите за подкрепа по старата версия на плана.

Новата версия на плана на практика обръща цялата идея на предходното правителство нагоре с краката. Това се вижда още от смененото име на програмата, където вече се говори за подкрепа на „индустриални зони, паркове и сходни територии“. Всъщност, новият вариант на фиша не заключва програмата в паркове по новия закон, а я отваря максимално широко за всякакви индустриални терени. Докато в стария вариант можеше да кандидатстват само оператори на индустриални паркове, отговарящи на изискванията на новия закон, то в новия могат стари и нови зони, оператори, общини, инвеститори и всички съществуващи и потенциални ползватели – програмата изглежда максимално отворена в този си формат.

Старият вариант на програмата залагаше на безвъзмездни финансови средства и заключваше ресурса в парковете, получили такъв статут според новия закон, като го насочваше в голяма степен към зоните с национално значение. Новият вариант отваря програмата за всички, но ресурсът вече е съчетание от безвъзмездни финансови средства и заеми. Цедката са т. нар. пазарни тестове. Точно тук влиза и ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която ще управлява заемния компонент и ще провежда пазарния тест. Директно е написано, че средствата от плана, използвани за подпомагане на финансовия инструмент, включително чрез гаранции, обезпечения и лихвени субсидии, ще бъдат валидирани след проучване на пазара, проведено от ЕИБ.

Новият формат изглежда добре на фона на това, че отваря програмата за всички. Предприятия от вече цитираната Северна индустриална зона в Габрово например ще имат възможността да кандидатстват за средства за техническа инфраструктура, независимо от това дали зоната успее да се регистрира по новия закон и си има оператор или напротив. В известна степен се запазва водещата роля на икономическото министерство, което чрез участието си в новия инвестиционен съвет ще отговаря за вземането на решения за безвъзмездното финансиране на проектните предложения, които са минали одобрението на ЕИБ. Наличието на заемни средства и пазарен тест от една страна насочва средствата там, където има икономическа логика, но в същото време може и да ограничи мащаба на програмата. Именно детайлите на пазарния тест, съотношението между грантове и заеми, и скоростта на реализация на проектите ще са ключът към успеха на новия формат за подкрепа на индустриалните паркове.