Новият план на ЕС за миграцията

Европейската комисия представи своя спорен и дългоочакван пакт за миграцията, с който се надява да реформира претоварената и разпокъсана система на Европейския съюз за предоставяне на убежище.
    Предстои предложенията да бъдат одобрени от лидерите на ЕС и Европейския парламент - нещо, което далеч не е сигурно.
    Цялостното послание беше: Еврокомисията иска да бъдат депортирани повече хора и по-бързо, но също и по-голяма солидарност между държавите от ЕС.
    Ето какво представляват най-важните предлагани промени:

    Проучване преди влизането в Европа
    
    Еврокомисията иска да въведе система за проучване на хората преди да влязат в Европа. Когато кандидатите за убежище пристигнат на границите на ЕС, те ще преминават медицински преглед и проверка, свързана с мерките са сигурност и ще им бъдат снемани пръстови отпечатъци. След това ще се решава дали попадат в ускорена или в нормална процедура за обработка. Процесът на проучване трябва да отнема максимум 5 дни, казва Еврокомисията.
    Ако съответният човек идва от държава с малък брой приети - ЕК предлага праг под 20 на сто, - той трябва да бъде обект на бърза гранична процедура, която отнема максимум 12 седмици. Ако в рамките на 12 седмици не може да бъде взето решение, човекът ще бъде изпратен в държава от ЕС, където да се придвижи процедурата му за убежище.
    Ако молбата за убежище бъде отхвърлена, човекът ще бъде изпращан обратно, посочва ЕК.

    По-голяма солидарност за по-справедливо споделяне на тежестта
    
    ЕК предлага опиращ се на три стълба подход, който задължава държавите да да помагат на онези, които изпитват затруднения.
    Ключовият момент е, че това е постоянен механизъм, а не като настоящите ad hoc (за всеки случай поотделно) прехвърляния на кандидати за убежище.
    В нормални времена - съгласно "първия стълб" на ЕС - приемането на пристигащи мигранти от други страни членки е доброволно. Желаещите държави ще обещават ресурси веднъж годишно и ще влизат в "предварително ангажирала се група".
    Но когато националната система на дадена страна членка за предоставяне на убежище е подложена на извънреден натиск, се задейства "второто ниво" - "задължителната солидарност". Ще трябва да се притекат на помощ други държави от ЕС - като приемат кандидати за убежище или по друг начин. Например, като изпратят гранични полицаи или платят за депортирането на кандидати, чиито молби са били отхвърлени.
    Накрая, съгласно "третия стълб", предназначен за кризисни ситуации, като огромния приток на мигранти, на който станахме свидетели през 2015 г., ЕК може да изисква от държавите членки да поемат юридическа отговорност за депортирането на хора. В Брюксел наричат процедурата "поръчителство за завръщане".

    Сътрудничество с трети страни
    
    ЕК иска също да засили сътрудничеството с държави извън съюза. Логиката е да бъде предотвратено самото идване на мигранти в ЕС.
    За тази цел ЕК иска да засили подкрепата за трети страни да приютяват бежанци и да създаде допълнителни стимули - като създаването на работни места, - за да стоят мигрантите извън съюза.
    Един от приоритетите на ЕК също е да засили сътрудничеството с държави да приемат върнати мигранти.
    Депортациите често биват спирани от страни извън ЕС, които отказват да приемат мигранти с друга националност, преминали през тяхна територия по пътя си към съюза.
    Понастоящем ЕС има споразумения за реадмисия само с 24 държави.
    
    Препятствия
    
    От гледна точка на човешките права има някои безпокойства що се отнася до затягането на контрола по границите, както и във връзка с процеса на проучване преди влизане, които според правозащитни организации представляват заплаха за фундаменталното право на търсене на закрила.
    Несъгласията между отделните столици са по други въпроси: държави, в които има голям брой пристигащи мигранти, призовават останалите страни да поемат  справедлив дял от товара. Възможно е те да останат с усещането, че предложенията не са достатъчно амбициозни.
    От друга страна, държави, които са твърдо против приемането на мигранти, може да помислят, че механизмът на "задължителната солидарност" отива твърде далеч.
    Освен това има риск страните членки взети заедно да не обещаят да приемат достатъчно кандидати за убежище, за да отговорят на нуждите на държавата, поставена под натиск.