Нововъзникващите икономики двигател на селскостопанските пазари

Нововъзникващите икономики са движили развитието на глобалните селскостопански пазари през последните 20 години и се очаква да продължат да го правят през следващото десетилетие, но с регионални промени, свързани с променящата се демография и ново икономическо богатство, според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Селскостопанска перспектива на ОИСР-ФАО 2024-2033 е ключовата световна референция за средносрочните перспективи за пазарите на селскостопански стоки и тазгодишното издание бележи 20-ото издание на съвместната публикация. В продължение на две десетилетия докладът анализира тенденциите в демографските и икономическите двигатели на търсенето и предлагането на селскостопански стоки, прогнозира промените в местата на производство и потребление и оценява произтичащите от това промени в моделите на международна търговия със селскостопански продукти.

Забележителна промяна, която се очаква през следващото десетилетие, е нарастващата роля на Индия, Югоизточна Азия и Субсахарска Африка и намаляващата роля на Китай. Докато Китай представляваше 28 процента от растежа на световното потребление на селскостопански и рибни продукти през предходното десетилетие, неговият дял от допълнителното търсене през следващото десетилетие се очаква да спадне до 11 процента, което се дължи не само на намаляващото население и по-бавния растеж на доходите, но и на стабилизиране на моделите на хранене.

Предвижда се Индия и страните от Югоизточна Азия да представляват 31 процента от растежа на световното потребление до 2033 г., движени от нарастващото им градско население и увеличаващото се благосъстояние. Сред регионите с предимно ниски доходи, Субсахарска Африка се очаква да допринесе със значителен дял от допълнителното глобално потребление (18 процента), главно поради търсенето на храна, предизвикано от растежа на населението.

Общото селскостопанско и рибно потребление (като храни, фуражи, горива и други промишлени суровини) се предвижда да нараства с 1,1 процента годишно през следващото десетилетие, като почти цялото допълнително потребление се очаква да се случи в страните с ниски и средни доходи. Очаква се приемът на калории в храната да се увеличи със 7 процента в страните със среден доход, до голяма степен поради по-голямата консумация на основни продукти, животински продукти и мазнини. Приемът на калории в страните с ниски доходи ще нарасне с 4 процента, твърде бавно за постигане на целта за устойчиво развитие за нулев глад до 2030 г.

"Прогнозата потвърждава необходимостта от прилагане на стратегии, които преодоляват различията в производителността в страните с ниски и средни доходи, за да се увеличат вътрешното производство и доходите на фермерите", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю.

По думите на генералният секретар на ОИСР Матиас Корман тази перспектива служи като ценна справка за планиране на политиката, предоставяйки солидна база от доказателства и данни за средносрочни перспективи за пазарите на селскостопански стоки. "През следващото десетилетие се очаква обемите на селскостопанските стоки, търгувани в световен мащаб, да се увеличат между регионите нетни износители и регионите нетни вносители, но с регионални промени, отразяващи увеличеното световно потребление в Индия и страните от Югоизточна Азия. Добре функциониращите селскостопански пазари, намаляването на загубата и разхищаването на храна, по-продуктивните и по-малко замърсяващи форми на производство ще останат критично важни за глобалната продоволствена сигурност и за гарантиране, че поминъкът в селските райони може и наистина се възползва от глобалните вериги за стойност на хранително-вкусовата промишленост", подчерта Корман.

Фокус върху производителността, намаляване на загубата на храна и отпадъци

Предвижда се ръстът на растениевъдството да бъде движен предимно от увеличаване на производителността на съществуващата земя, а не от разширяване на обработваемите площи, което води до намаляване на глобалния интензитет на емисиите на парникови газове в селското стопанство. По подобен начин се очаква значителна част от растежа на производството на добитък и риба да е резултат от подобряване на производителността, въпреки че разширяването на стадата също ще допринесе за растежа на производството. Поради това се предвижда преките емисии от селското стопанство да се увеличат с 5 процента през прогнозния период.

Въпреки тези очаквани подобрения на производителността, особено в най-слабо продуктивните страни в Африка и Азия, се предвижда да продължат значителни разлики в производителността, поставяйки под въпрос доходите на земеделските стопанства и продоволствената сигурност и повишавайки изискванията на страните за внос на храни. Технологичните пропуски, ограниченото използване на суровини и природните климатични условия остават едни от ключовите фактори, които са в основата на различията в селскостопанската производителност.

Добре функциониращите международни пазари на селскостопански стоки ще останат важни за световната продоволствена сигурност, тъй като 20 процента от калориите се търгуват и поминъкът в селските райони може да се възползва от участието в пазарите и глобалните вериги на стойност на хранително-вкусовата промишленост.

Основните причини зад върховете на международните селскостопански цени, наблюдавани през 2022 г., намаляват и се очаква реалните международни референтни цени за основните селскостопански стоки да възобновят леката си тенденция на спад през следващите 10 години. Докладът обаче отбелязва, че това може да не се отрази в местните цени на храните на дребно.

Тазгодишната перспектива включва сценарий, който симулира въздействието от намаляване наполовина на загубите на храна по веригите за доставка и хранителните отпадъци на ниво търговия на дребно и потребители до 2030 г. Сценарият предвижда потенциално 4 процента намаление на световните селскостопански емисии на парникови газове до 2030 г., разпределени относително равномерно между страните независимо от нивото на доходите. Той също така прогнозира спад на цените на храните, което ще доведе до увеличаване на приема на храна в страните с ниски и по-ниски средни доходи съответно с 10 и 6 процента, потенциално намаляване на броя на недохранените хора със 153 милиона (-26 процента) до 2030 г. Докато сценарият подчертава потенциалните ползи за потребителите и околната среда, той също така посочва предизвикателствата за производителите, тъй като по-ниските цени на производител и намаленото производство биха повлияли значително на техния поминък.

Както и в предишните издания, Селскостопанската перспектива предлага десетилетни прогнози за зърнени култури, маслодайни семена, растителни масла, захар, месо, риба, млечни продукти, както и памук, корени и грудки, варива, банани и тропически плодове, биогорива. Пазарните прогнози са основата за индикатори за храненето и емисиите на парникови газове от селското стопанство.

Предвижда се търсенето на зърнени култури да продължи да се ръководи от употребата на храни, следвана плътно от употребата на фуражи. През 2033 г. 41 процента от всички зърнени култури ще се консумират директно от хората, 36 процента ще се използват като храна за животни, а останалите ще бъдат преработени в биогориво и други промишлени продукти.

Предвижда се предизвикателствата по отношение на добивите да продължат да съществуват при маслодайните семена, като основните производители изпитват бавен растеж или спад в добивите, особено в Индонезия и Малайзия при палмовото масло и в Европейския съюз и Канада при рапицата.

Птичето месо ще доминира растежа на месния сектор, главно поради относителната си достъпност и възприеманите хранителни предимства. Предвижда се до 2033 г. да представлява 43 процента от общо консумираните месни протеини.

Предвижда се световното производство на мляко да расте с 1,6 процента годишно през следващото десетилетие, по-бързо от повечето други важни селскостопански стоки. По-голямата част от растежа ще се случи в Индия и Пакистан.

Над 85 процента от допълнителното прогнозирано производство на риба ще произтича от аквакултурите, което ще повиши дела им в световното производство на риба до 55 процента до 2033 г.