Новото в новия Закон за потребителския кредит

Новостите, които Законодателят предвижда в новия Закон за потребителския кредит отчасти са положителна крачка напред в посока усъвършенстването му. Наред със стъпките към подобряване на закона, в него са предвидени и някои моменти, които биха могли да се отбележат като спорни, дори негативни.
Отговор на въпроса „Кои от тях са в посока на повишаване защитата на потребителите и кои остават спорни”,потърси екипът на МОИТЕ ПАРИ. С цел да се представи гледната точка на всички засегнати от промените страни, се обърнахме  за коментар  към експерти от бранша – предстаител на банките, на небанкова кредитна институция, както и на потребителска организация.
В обнародваният на 5 март тази година в „Държавен вестник” нов Закон за потребителският кредит се въвеждат някои новости. Шест предизвикаха нашия интерес. Представяме на Вашето внимание три от тях. Останалите очаквайте следващата седмица на www.moitepari.bg.

1. Разширен обхват на закона

Първото, което откриваме като новост в нормативния акт е промяната в максималната сума на кредитите, които попадат под разпоредбите му. Тя вече е 147 хил. лв. Това е увеличение на максималния праг със 107 хил. лв. Завишаването до такъв размер би могло веднага да се предизвика очакването, че може би този път в нормативен акт ще се въведе регулация и на ипотечните кредити. За съжаление и в тази редакция на закона няма предвидено нищо подобно. Възниква въпросът защо тогава се завишава горната граница. Възможен отговор е: За да се обхванат по-голям брой кредити. Ако това е мотивът, ефект няма да се наблюдава. Причината е съвсем проста – потребителски кредити до такъв размер няма. Максималните размери на потребителските заеми понастоящем рядко надхвърлят 30-35 хил. лв. От тази гледна точка, старият текст на закона имаше същото покритие. След като остава старото статукво заемите обезпечени с ипотека да не се третират от този закон (а те са за значително по-високи суми от 40 хил. лв.), тогава завишението на горната граница става безпредметно. Единственото, което се постига е съответствие с европейските директиви, но само на хартия. Практически тази по-висока граница с нищо няма да промени действителността, докато разбира се кредиторите не започнат да отпускат по-големи суми от досегашните.
Как ще коментирате нарастването на горната граница на размера на кредитите, които попадат под разпоредбите на закона? Има ли смисъл от това завишение предвид факта, че няма потребителски кредити до такива размери или то е само за да се постигне съответствие с европейските директиви?

 Станимир Василев, Easy Asset Management:
Увеличението на горната граница на предоставяните заеми, според новия закон за потребителския кредит, е наистина значително, като българският законодател пряко инкорпорира във вътрешното ни законодателство Европейската директива за потребителските кредити.
Посоченото завишаване на горната граница, обаче, едва ли ще намери адекватно практическо приложение, предвид това, че извън предмета на регулация отново остават кредитите, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Наложилата се практика на пазара на потребителски кредити показва, че максималните размери на предоставяните заемни суми рядко надхвърля 40 000 лв., а това от своя страна показва повече адекватност към потребителското кредитиране от страна на стария закон за потребителския кредит.  Според нашето мнение към настоящия момент значителното увеличаването на горната граница на потребителските кредити, уреждани от новия закон за потребителския кредит, не е оправдано и няма да защити правата на потребителите в по-висока степен.

  Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”:
Законите не се правят, за да действат една седмица. Ако днес няма потребителски кредити от 100 000 лева, защо утре да няма? Потребителите могат само да спечелят от вдигането на максималния праг.

  Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България:
Основният аргумент за въвеждането на завишената горна граница на размера на потребителски кредит, нормативно уреден в новия Закон, е хармонизирането с европейските директиви. Сумата от 147 000 лв. в пъти надвишава обичайните за банковата практика суми до 35 – 40 000 лв. като размер на потребителските кредити, но независимо от това е необходимо този Закон да бъде приет в съответствие с европейските директиви. При добра икономическа среда, добри доходи на кредитоискателите и добра обезпеченост на кредите, е възможни да се разрешават кредитите в тези размери.

2. Новата глава „ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРЕДДОГОВОРНА ИНФОРМАЦИЯ” и добрите европейски практики
Това е може би една от най-съществените и полезни от гледна точка на потребителските интереси корекция в закона. Още преди да бъде имплементирана Европейската директива за потребителския кредит и да се превърне в закон, МОИТЕ ПАРИ води активна дейност в тази посока. Усилията са в посока пълна прозрачност на офертите на банките и посочване на истинската цена на заема.
Едва в края на миналата година се заговори за повече прозрачност при оферирането на банкови продукти. Тази идея е заложена в изцяло нова глава в подобрения закон. Първата крачка в тази посока е Глава втора, чл. 5 (2), в която се казва: „Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ... „. Ключовата дума тук е „стандартен европейски формуляр”. Безспорно е удобството за клиента това ново изискване към кредитиращите институции. Отколешен е проблемът с разнообразната документация изисквана при кандидатстване за заем. Ако кредиторите посрещнат с разбиране и изпълнят тази разпоредба един недостък в кредитирането у нас ще бъде отстранен.

Впечатление прави факт относно единният европейски формуляр. Изискване за подобно представяне на информацията откриваме в Европейското споразумение за доброволен етичен кодекс при предоставяне на информация свързана с ипотечни кредити. На кръгла маса организирана от МОИТЕ ПАРИ съвместно с European Mortgage Federation (EMF) през юли 2007 г. този въпрос бе широко дискутиран. Още тогава беше направен опит за популяризирането на Етичния кодекс с конкретни препоръки за прилагането му и в българската реалност. Резултат не последва, но въпреки това, сега, след 3 години почти ставаме свидетели на положителни промени, които много приличат на описаното в Кодекса.
Защо разглеждаме Етичния кодекс, като пример. Отговорът не е труден – Защото там са описани много добри практики, а и в сегашната корекция на нашия закон виждаме приложени някои от тях. Любопитна част от Кодекса са няколко точки, които под една или друга форма откриваме в новия Закон за потребителския кредит:•    Изискване фиксираните и променливите лихви да се описват – какво представляват те и комбинациите между тях.
•Посочването на цената на типичен жилищен кредит.
•Разходите по кредита. В Кодекса е залегнало да се посочва списък със свързаните разходни елементи, като административни разходи, разходи по застраховки, юридически разходи, посреднически разходи;
•Показване на различни варианти на погасяване на кредита;
•Много интересна част от Кодекса е изискването да се посочва срока на размисъл (да се приеме ли офертата или не) когато има такъв.
Много сходно е съдържанието на Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който е подробно описан в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 на проекта за Закон за потребителския кредит. Всичко това може само да сигнализира за похода в правилната посока, а именно повече яснота и прозрачност при отправянето на офертите, както и защита по този начин на интересите на потребителите на кредити.

Силно се надяваме нововъведената глава да окаже нужния ефект. За жалост добрите практики описани в Етичния кодекс при отпускане на ипотечни кредити далеч не съвпада с реалността в момента. Макар да има стъпка в положителна посока, все още сме далеч от пълното изпълнение на кодекса. Остава надеждата това да не се случи и при потребителските кредити. Най-малкото тези изисквания вече са „облечени” в нормативен акт и задължителни за изпълнение.
Некоректните практики и проблеми в банковата ни система са достатъчно, за да бъдат подминавани с лека ръка. Голяма част от тях станаха видни още в самото начало на кризата. Едностранната промяна на лихвите по заемите от страна на банките се оказа катализатор за възникването на дискусии и повдигане на въпроса за правата на банките. Прекалената свобода в договорните отношения на ниво преддоговорна информация, а и след това, са били многократно коментирани и изтъквани от МОИТЕ ПАРИ. Като привлечен консултант по проект за секторен анализ на банкирането на дребно реализиран от КЗК, екипът ни изложи всички недостатъци на това банкиране, които бяха известни с надеждата те да бъдат отчетени и да бъдат предприети мерки за коригирането им. Същите въпроси МОИТЕ ПАРИ повдигна още веднъж, но този път в проект на Световната банка – „Диагностичен преглед на Защитата на потребителите и финансовата им компетентност”. Сега, когато новият Закон за потребителския кредит е на път да стане факт се прокрадва лъч на надежда, че усилията на законодателя са в правилна посока. Остава да видим как кредиторите ще приемат тези промени и доколко предписаното в закона ще се спазва стриктно.
  Запознати ли сте с Доброволния етичен кодекс при ипотечното кредитиране? Ако ДА, считате ли за уместно прилагането на идеята му и при потребителските кредити, след като срещаме очевидни прилики с него и заложеното в новия ЗПК? Ако НЕ, считате ли за удачно той да бъде адаптиран за нуждите на потребителското кредитиране, защото там има описани много полезни моменти и добри практики? Как мислите, тази нова глава в закона ще даде ли нужния ефект? Знаем, че повечето банки принципно одобряват Етичния кодекс, но реалността по отношение на прилагането му е друга.

  Станимир Василев, Easy Asset Management:
Предоставянето на парични заеми, обезпечени с ипотека върху недвижим имот към момента не са били във фокуса на „Изи Асет Мениджмънт”АД и съответно дружеството не предоставя такива заеми.
Що се касае до предоставянето на преддоговорна информация на потребителите, това е наистина изключително полезно нововъведение, което би довело до лесно и бързо ориентиране в продуктите, които предлагат различните кредитни и финансови институции. Информация предоставяна със стандартния евпорейски формуляр е подробна и най - важното унифицирана за всички. Това дава възможност на потребителя да направи бързо сравнение между множество финансови продукти и да направи избор на продукт, който в най-висока степен отговоря на неговите потребности.
Според нашето мнение въвеждането на стандартния евпорейски формуляр е важна стъпка към по-пълно гарантиране правата на потребителите и налагането на пазара на финансови услуги на повече прозрачност и бизнес етика.

  Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”:
Механизмите за саморегулация могат да функционират много успешно, ако самите банки формират воля за еднакви правила на играта. Понастоящем у нас се натрапва усещането, че българските банки като че ли не са големи привърженици на взаимното контролиране срещу използването на нелоялни методи към потребителите. На този етап залагаме повече надежди на стриктното изпълняване на законовите норми.

  Виолина Маринова, председател на Асоциацията на банките в България
Логиката на развитие на отношенията между кредитор и кредитополучател е по посока на постигане на по-добра защита на потребителите основно чрез повече информираност. Принципите, на които се основават тези взаимоотношения, би следвало да се отнасят за всички договорни отношение между банките и техните клиенти. Нормативно уредено е определящото в подхода на кредитните институции към техните клиенти - предоставянето на предварителна, подробна, сравнима и разбираема информация.

Доброволният етичен кодекс относно предоставянето на информация преди подписването на договор за жилищен кредит е подписан от над 2500 европейски банки и кредитни институции. Споразумението е договорено и прието от Европейските асоциации на потребителите и Европейските асоциации на кредитния сектор. Основните положения от Кодекса, обаче, не са заложени в регулация на европейско ниво,.т.е все още не е приета директива за жилищни кредити.  Независимо от това, все пак повечето от положенията, залегнали в Доброволния кодекс, са вече вписани като клаузи в Закона за потребителския кредит.  Оповестяването пред клиента на множество параметри на продукта, осигуряването на прозрачност на информацията и сравнимост на офертите на различните банки са общите места от Етичния кодекс, които вече са залегнали и в текстовете на Закона за потребителския кредит. В частта „Компетенции” на Етичния кодекс е заложена дефиницията, че той представлява рамка, скелет, ориентир за кредитора. Така че е въпрос на време и на реално пазарно поведение от страна на банките, доколко те ще се саморегулират в дейността си в тази посока, като същевременно запазят принципите на здравословната и мотивираща конкуренция.

3. Оценка на кредитоспособността на потребителя
Интересно решение на законодателя да добави тази нова глава в закона. За жалост до добавянето й се пристъпи вероятно след ръста на лошите кредити. Поставена по този начин главата буди един основен въпрос: Трябва ли да е посочено в закон това изискване, за да го спазват банките? Тук полемика едва ли е нужна, защото отговорът е ясен. Нима чрез нормативен акт трябва да се налага нещо на банките, което самите те и без друго трябва да правят. Проучването на кредитоспособността на потребителите трябва да е първа и основна задача на кредиторите поне от гледна точка защита на личния им интерес. Каква е ролята на това допълнение в закона, оставяме възможността всеки сам да прецени. Скептично мнение може да се изкаже, особено, ако целта на допълнението е да се ограничат лошите кредити. Без да омаловажаваме инициативата на законодателя ще си позволим да изкажем известни резерви в това отношение. Поемането или не на определен риск от кредиторите е лично тяхно решение, както и процедурите за оценка на кредитоискателите. Считаме, че не е нужно с такава цел да се променя законодателството не защото е излишно, а защото това няма да има пряк ефект върху обема на лошите кредити.
Какво мислите за тази нова глава в закона, изобщо нужна ли е тя и какво отражение би имала върху отпускането на потребителските кредити?

  Станимир Василев, Easy Asset Management:
Оценка на кредитоспособността на потребителя е от изключителна важност за вземането на обосновано решение дали даден потребителски кредит да бъде предоставен или не. Включването на тази проблематика в закона е полезна от гледна точка на новонастъпващите на пазара търговски дружества, които все още нямат достатъчен опит в потребителското кредитиране и играе ролята на преватнивен елемент срещу безразборното отпускане на кредити, криещи висок риск от несъбираемост. Нововъведението едва ли всъщност въвежда нещо ново за банките и финансовите институции с опит на пазара. Оценката на кредитоспособността е нещо отдавна познато, още повече, че касае пряко бъдещите показатели на търговеца – брой предоставени кредити  и последващата събираемост.

 Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители”:
Свръхрегулирането може да бъде също толкова неефективно, колкото и липсата на регулация понякога. Наличието на такава глава в закона може да служи и като фактор за предварителна самооценка на кредитоспособността на даден потребител, който запознавайки се с процедурата, може сам да прецени, дали да кандидатства за кредит или да не си губи времето.

  Виолина Маринова, председател на Асоциация на банките в България:
И в досегашната си практика банките при предоставяне на кредити са правили пълна оценка на кредитоспособността на клиентите си. Либерализирането на Централния кредитен регистър, разширяването на  достъпа до него на всички , които са регистрирани по Закона за кредитните институции, а те са над 150,  и досега даваше добра основа за извършване на проверки в  НОИ, НАП и други бази данни. Принципно с въвеждането на оценката на кредитоспособността като норма се увеличава защита на потребителите - тъй като е заимствана от по-развити пазари на кредитни услуги, оценката на кредитоспособността е и мярка за превенция на настъпването на свръхзадлъжнялост на гражданите и домакинствата. Отговорността тук ще бъде върху кредитора – въвеждането на новата глава е с цел насърчаване в бъдеще на отговорното кредитиране. Това е един, макар и малко страничен лост, и за «излизане на светло» на възнагражденията и доходите на кандидатстващите за кредит, лост за намаляване на сивия сектор в икономиката.
Въвеждането на тези текстове в Закона определено ще имат позитивно влияние върху дейността на банковите институции, и ще придадат нормативност на досегашните добри практики. Оценката на кредитополучателя, обаче, съдържа и една друга важна категория – платежоготовност на клиентите.

Очаквайте следващата седмица на www.moitepari.bg останалите три промени в новият Закон за потребителският кредит:

4. Разширените изисквания при реклама на потребителски кредит
5. Ще разполагаме с 14 дни да се откажем без санкция от договора за кредит, ако не ни харесва
6. Връща се таксата за предсрочно погасяване на заема
ЕКИП НА МОИТЕ ПАРИ - Българският Финансов Пътеводител, специално за в.Труд
www.moitepari.bg