Новото германско икономическо чудо

8,5 милиарда евро - толкова е излишъкът, постигнат от Германия до момента, благодарение на добрите условия на пазара на труда и стабилната икономика. И по всичко личи, че страната излиза от кризата без тежки травми.
"Благодаря ви за това, което правите за страната ни. Благодаря ви за това, което правите за Европа", каза канцлерката Ангела Меркел пред мениджърите, събрали са за традиционния "Ден на германската индустрия". Тъй като именно промишлеността има особено голям принос за това, че Германия се развива добре и във времената на криза. От което по време на предизборната кампания биха искали да се възползват и управляващите, и опозицията.
Резултатите не са случайност
Индустрията осигурява една четвърт от брутния вътрешен продукт на Германия, заетите в сектора са над 8 милиона души. Председателят на Съюза на германската индустрия Улрих Грило неслучайно нарича бранша "машина за създаване на работни места".
Това, което се произвежда в Германия, се търси и до ден днешен по цял свят, особено в бързоразвиващите се страни. Германия изнася най-вече автомобили, машини и продукти на химическата промишленост. Три четвърти от германския износ се осъществява от високотехнологичната преработвателна промишленост. От общото количество средства за изследователска дейност в Германия, 90 процента са предназначени за промишлеността. Докато другите индустриални нации се задоволяват с около 70 на сто.
"Германия е станала това, което е днес, тъй като индустрията е приоритет от над 150 години. Тя беше и си остава най-важният фундамент на икономиката. Слаборазвитата промишленост води до драматично висока безработица и дестабилизация на обществото", заявява Улрих Грило.
Чии са заслугите?
В хода на финансовата криза конюнктурата и в Германия се сви с пет процента през 2009. Но само две години по-късно предкризисните равнища бяха достигнати отново. Което си е постижение, имайки предвид, че сравнително неотдавна - в началото на новия век, Германия съвсем не беше сред европейските икономически шампиони. Благодарение на приетата през 1998 от правителството на Герхард Шрьодер програма "Дневен ред 2010" бяха извършени редица реформи - и на пазара на труда, и в социалната система. Този курс продължи и през следващите години при управлението на голямата коалиция, включваща консерватори и социалдемократи. "Германия е добре, защото проведохме реформи и на трудовия пазар, и в социалната сфера", подчертава канцелрката Ангела Меркел.
Все пак след избухването на финансовата и икономическата криза реформаторските усилия намаляха значително - основната цел бе ограничаването на щетите. Това обаче също допринесе за бързото и успешно преодоляване на кризата: правителствените програми за развитие на конюнктурата подкрепиха икономиката и облекчиха състоянието на закъсалите предприятия.
Кандидатът за канцлерския пост от Социалдемократическата партия Пеер Щайнбрюк подчертава, че социалдемократите са допринесли особено много за финансовата подкрепа за икономиката - с инициираните програми за обновяване на инфраструктурата. Германските граждани обаче отдават заслугата за стабилната икономическа ситуация най-вече на Ангела Меркел.
Поглед към бъдещето
Как ще се развива Германия оттук нататък? През 90-те години най-сериозен проблем бяха високите трудови разходи, данъчното бреме и бюрокрацията. През 2013 година бюрокрацията все така запазва актуалността си като проблем, но вече почти никой не говори за заплати и данъци, а за липсата на квалифицирани кадри и за цените на горивата и суровините.

Има и още една тема, която е пределно важна за германските избиратели - темата за справедливостта. Тъй като данъкоплатците платиха милиарди за спасяването на банките - 80 процента от допълнително взетите дългове бяха вложени в санирането на банковия сектор. А това са все пари, които можеха да бъдат използвани за образованието и инфраструктурата.
Източник на недоволство е и обстоятелството, че различията в заплащането стават все по-големи. По данни на Федералната агенция по труда, всеки четвърти трудещ се в Германия вече попада в категорията на нископлатените служители. А преобладаващата част от гражданите са на мнението, че фирмите би трябвало да плащат достатъчно, за да може всеки служител на пълно работно време да живее нормално от доходите си. "Фирмите трябва сериозно да се замислят дали искат да рискуват социалния мир и по този начин - и реномето си на надеждни доставчици и износители", казва по този повод Пеер Щайнбрюк.
Председателят на Съюза на германската индустрия Улрих Грило обаче изтъква, че именно икономическите успехи са факторът за установяване на повече справедливост: "Германия е за пример в Европа. И може да остане такава само ако се движи в правилната посока". /Дойче Веле,Германия