НОИ & Частни пенсионни фондове, има ли избор?

Вноските за втора пенсия да се правят или към Националния осигурителен институт, или към частен пенсионен фонд. Това предложение е записано между първо и второ четене в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Решението беше взето на съвместно заседание на Комисия по икономическа политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че всеки ще има право веднъж в живота си да избере дали вноските му да отиват в солидарния модел или към частен фонд.

Както е известно към момента вноската за пенсия е 12,8% в Държавното обществено осигуряване и 5% в частен фонд. Идеята на правителството е да се премахне задължителното осигуряване в частните фондове, които след време трябва да изплащат втора пенсия.
Правилото ще важи и за младежи, които ще започват работа в бъдеще.
Ако работещия иска част от вноската му да се отива в частен фонд за втора пенсия, в рамките на година от първия работен ден трябва да подаде заявление за това. Ако не го направи, цялата вноска автоматично и завинаги отива в НОИ.

Разбира ли обикновеният гражданин какво става?

В момента фактите за осигуровките за Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) са следните:

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване е втория стълб на пенсионната система и дава право на втора допълнителна пенсия на родените след 31.12.1959 г. и възможност за получаване на пенсия за ранно пенсиониране на работещите при условията на първа и втора категория труд. Този вид осигуряване е регламентирано в дял втори на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. То се осъществява, чрез участие в универсални и/или професионални пенсионни фондове, които се учредяват и управляват от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. Участието във фонд за ДЗПО става чрез подаване на индивидуално заявление в срок до три месеца от възникване на задължението за осигуряване или въз основа на служебно разпределение, начинът и редът на което се определя със съвместна инструкция на Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. Основен принцип е задължителност на участието.

С готвените промени задължителното осигуряване в частните фондове ще отпадне. Подводен камък е, че решението дали да се доверим на частен фонд, или изцяло на НОИ може да се вземе само веднъж в живота.

Къде са парите на пенсионерите?

Този въпрос е стоял още преди Втората световна война, когато е имало пенсионен фонд и хората са внасяли в капиталови пенсионни сметки. Ето какво обяснява социалният министър Ивайло Калфин в предаването „Седмицата” по Дарик:

Факт е че след войната, заради инфлацията, там парите са просто изчезнали. Ние преживяхме още една хипер инфлация 1997 г. Ако тогава имаше натрупани капиталови сметки, те просто щяха да изчезнат. Кой ще поеме ангажимента тогава хора да се пенсионират и да не могат да вземат и лев пенсия, защото инфлацията е изяла парите? Така че, капиталовите схеми съществуват. Има в момента възможност и доброволно някой, ако иска допълнително да се осигурява, никой не му пречи за това нещо, нека спестява за това нещо, но това си е на негова отговорност. (…) Задължително е (осигуряване в частни фондове – бел.ред.) заради това, за да може да се гарантира стабилност и доход на пенсионната система. (…)
Фактически частните пенсионни фондове могат да поемат за по-високите категории труд плащането на допълнение към пенсията следващата година, защото в тях се набират средства от 2000 г. Има хора, които са работили и имат стаж преди това. За тези, които не са плащали в частните фондове преди 2000 г., не може да ги накарат те да плащат допълнително пенсии. Някъде тези капиталови схеми не са довели до много високи доходи. Там намираме решение, също ще потърсим дългосрочното решение, в което по някакъв начин ще се комбинира, но не от две места да се получава пенсия, между частния фонд и НОИ. Отново обществената система ще поеме този луфт.

Според Калфин, в няколко страни вторият стълб, който е у нас, а именно задължителното допълнително осигуряване, се включва в рамките на националното осигуряване на държавното осигуряване. Някои казват, че тези схеми не са достатъчно ефективни и по-добре всичко да отиде в държавното НОИ – нещо подобно се случва в Полша, Чехия и Хърватска, а сега и в Унгария. Има други страни, които запазват и втория стълб.

НОИ и частните фондове

Налични пари за пенсии в НОИ няма. Събраните от социални осигуровки средства се раздават следващия месец за пенсии, като допълнително държавата додава още толкова или 52%.

Обратно, твърди се, че в частните фондове можем да разполагаме с натрупаните пари. Колко и къде са те показва статистиката на КФН за деветмесечието на 2014 г.

След оповестяването на идеята да отпадне ДЗПО работодателски организации, участници на капиталовия пазар и пенсионни фондове надигнаха глас, че съществува опасност от дестабилизация на институционалните инвеститори, каквито са пенсионните фондове. В момента те управляват активи за около 8 млрд. лв., като част от инвестициите им са в държавни ценни книжа, депозити, инструменти на капиталовия пазар и недвижими имоти. Евентуалната рязка разпродажба на ценни книжа, за да се търсят средства за покриване на партидите на оттеглящи се от фондовете осигурени, може да срине тяхната стойност особено на неликвидни пазари, писа „Капитал”.

Статистиката на КФН показва:

Изпълнителният директор на Агенцията за хора с увреждания Минчо Коралски, който е и бивш социален министър, коментира пред БНР:

Не знам защо на пенсионната система се гледа като на някаква социална система. В цял свят тя е една финансова система и като такава участието на хората в нея се гради на доверие. Ако ние непрекъснато променяме нещата, доникъде няма да я докараме. Хубаво е да се замислим, че като всяка финансова система, когато човек инвестира в нея, трябва да е ясно какво ще получи на изхода, което ние сега не знаем. Нещо повече, пенсионната система вероятно е единствената финансова система, която не може да си контролира приходите.

Това, което се случва, е, че се създава една опция, без въобще да се прекроява пенсионния модел, тъй като не виждам нещо от сега съществуващия пенсионен модел да отпада – не отпада нито солидарния стълб, нито допълнителното осигуряване, задължително, не отпада и доброволното пенсионно осигуряване. Да се говори за промяна в модела е много силно казано. По-скоро се извършва промяна във възможностите на хората да преценят къде те имат по-голям интерес да инвестират своите пари.
Ако един фонд фалира, тогава хората не само, че ще загубят всичко онова, което имат, а за разлика от банките – те няма да получат нищо, тъй като пенсионните фондове нямат гаранционен такъв. В крайна сметка, особено при тази ситуация на финансовия пазар, хората би трябвало да се замислят кое им дава по-голяма гаранция – дали участието в социалната система, солидарната, или участието в пенсионен фонд. Това е въпрос на лична преценка.
Трябва да се вгледаме внимателно в това какво се случва в тези пенсионни фондове. През 2008 г. тези фондове са загубили 20% от парите си. Едва тази година те успяват да наваксат този недостиг, достигайки до номинала, който хората са внесли. При това положение възниква въпрос – при следващ трус във финансовата система, ако отново се загубят 20%, както всъщност бъдещите пенсионери ще получат, ако им се наложи тогава да се пенсионират. Не случайно солидарният стълб е измислен по този начин – да се взима и да се плаща веднага, за да се избегне възможността трусове на борсата да влияят върху пенсионните фондове. Не случайно този модел е преобладаващ в целия ЕС.
Никъде по света няма възможност всяка година да се сменя плана и по този начин да разчитаме на стабилност на системата. Дава се възможност на всеки, който започва трудовия си стаж, да избере в коя система да попадне. Изчисленията, които направих, базирайки се на официални данни, показват, че пенсиите преминавайки към солидарния фонд, т.е. влагайки парите в солидарния фонд, на практика хората ще получават с около 10 лв. по-голяма пенсия, ако приемем, че всичко се развива при едни нормални условия.

 

Коментар на „бащата” на ДЗПО:

Всичко, което се прави в момента е израз на безсилие да се осигурят достатъчно пари в бюджета, защото от своя страна бюджетът трябва да осигури над 2 млрд. лева за покриване на дупката в НОИ и тогава идва решението парите от капиталовите фондове на влязат в НОИ, но това означава, че се лишават хората от приходите от собствените им приходи. Да се надяваме, че не това е била целта., казва бившият социален министър Иван Нейков. При такава ситуация много хора няма да успеят да се пенсионират, тъй като настоящата пенсионна система залага капани пред хората, на които предстои да се пенсионират, допълва Нейков пред Агенция „Фокус”.

И още, този път пред „24 часа”:

Това прехвърляне на партиди от универсалните пенсионни фондове в Националния осигурителен институт има много минуси и нито един плюс. Като крайната цел на държавата е да закърпи дупката в бюджета си чрез закърпване на дупката в бюджета на НОИ с личните пари на осигурените лица.
С прехвърлянето на партидите в НОИ реално хората ще бъдат лишени от възможността да управляват собствените си пари. А НОИ категорично не може да ги управлява.
Реално управляващите с тези промени подменят целия осигурителен модел, който е базиран на трите стълба - солидарно, лично задължително и лично доброволно осигуряване на старините.
Тази подмяна на осигурителния модел е много тревожен сигнал както към хората, така и към бизнеса. В името на конюнктурни интереси се заличава всичко, което е градено в последните 15 години. Сигурен съм, че няма експерт в страната, който да подкрепи подобен ход и да лиши хората от личните им средства за осигуряване на достойни старини, отбелязва Иван Нейков.

Приблизително по същото време, но преди две години, в. „Преса” писа: „Пенсиите от частен фонд катастрофират”. Тогава бившият управител на НОИ Николай Николов предупреждава:

Искаме да предпазим страната през 2020-2025, когато започнат масовите плащания. Тогава не се знае дали хората няма да потърсят отговорност от държавата защо ги е задължавала да си загубят парите.

Вицепрезидентът на „Подкрепа“ Димитър Манолов е още по-краен:

Частните пенсионни фондове са като пирамидите от 90-те години. Ще гръмнат, когато дойде време да плащат пенсии от активите си, които нищо не струват. Ако пък се вгледаме в какво инвестират средствата, ще ни настръхнат косите.

Още тогава синдикалисти и икономисти се обединяват около мнението, че хората у нас трябва сами да избират какво да се направи с вече натрупаните им средства - дали да продължат да участват в частен фонд, ако са доволни как управляват парите им, или да ги прехвърлят изцяло в НОИ.

***
EconomyNews.bg припомня фактите около сделка за фонд „Доверие”:

Офшорна сделка за фонд "Доверие"
Интригата около ПОК "Доверие"
Две ПОК управляват 50% от пенсионните средства