АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Норвежки апелативен съд обяви, че е отсъдил в полза на правителството по дело, заведено от екоактивисти, настояващи за временна забрана за разработването на три петролни и газови находища, предаде Ройтерс.
Износът на стоки и услуги от Норвегия се е понижил с 14,3 на сто през ноември, а вносът - с 6,5 на сто. Намаляването на износа е обусловено от спада с 55 на сто при търсенето на норвежки кораби и петролни платформи, както и заради намаляването с 31,7 на сто на експорта на природен газ.
"Екуинор", чиято централа е в Осло, държи мажоритарен дял от "Роузбанк", което е едно от най-големите неразработени петролни и газови полета в британския континентален шелф.
По данни на властите запасите от газ в черноморския шелф са около 540 млрд. куб. м. Най-голямо е находището край Сакария (над 400 млрд. куб. м). Първоначално се планира от това находище да се добиват около 10 млн. куб. м газ на ден, или 3,4 до 4 млрд. куб. м годишно. До 2028 г. дневният добив трябва да достигне 40 млн. куб. м (15 млрд. куб. м годишно).
МС разреши на „Петрокелтик България“ ЕООД и на „Петрокелтик“ ООД - Люксембург - титуляр на концесия за добив на газ от находище „Ралата“ в континенталния шелф на Черно море, да използва корабите ,,GSP SATURN” и „GSP LICORN”, плаващи под знамето на Република Панама.
На 1 септември в общината ще се състои информационна среща по линия на проекта "Активизиране на местния потенциал - ГАЛОП". Програмата на срещата включва представяне на проектните цели, на стратегията за развитие на местния потенциал.
Датско-норвежки проект, насочен към изграждането най-големия и най-мощен в света ферибот с водородно гориво, кандидатства за финансиране от ЕС. Планът двете държави е да започнат експлоатация на услугата Копенхаген-Осло до 2027 година.
Находище „Галата", от което се добива природен газ, се намира в българския черноморски шелф. Дружествата мотивират искането си с наличието на непреодолима сила: аварийно спиране на потока газ от находище „Каварна" в края на 2017 г.
Полските власти тръгват към изграждането на "Балтийски тръбопровод" (Baltic Pipe), заяви президентът на страната Анджей Дуда. Газопроводът ще премине от норвежкия шелф в Дания, а след това през Дания в Полша.
Експертите изтъкват екологичните съображения, както и спирането на производството в най-голямото находище в Дания като допълнителен аргумент в полза на одобрението за дейностите на Nord Stream 2. Последното принуди страната да се замисли за доставки на норвежки или руски природен газ.