АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Министерството на енергетиката посочва, че основната цел на инвестицията е да допринесе за увеличаване на дела на чиста енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност.
За сравнение, държавите от региона като Гърция и Румъния имат успеваемост съответно 26% и 14%. Освен това страната е усвоила едва 22% от наличните средства по Плана, което отново е по-малко от средното за Съюза – 37%. Това значително изоставане поставя под въпрос дали България ще успее да изпълни всички заложени цели до крайния срок през 2026 година.
Първото е по отношение на Пътната карта за климатична неутралност и е свързано с второто плащане по НПВУ. България е единствената държава-член на ЕС, която е получила само едно плащане по ПВУ. Искането за второ плащане е входирано още през 2023 г. и не е изплатено, тъй като е свързано с определени реформи, които трябва да бъдат приети и Пътната карта е една от тях.
Две нови дружества под шапката на МЕ, отпадане на вече заложени проекти в НПВУ и пренасочване на такива в предлаганата нова глава “РиПауърИЮ“ (RePowerEU), предвиждаща инвестиции в критична електропреносна инфраструктура и енергийна ефективност на обществени и частни сгради.
Общо 87 общини са подали проекти за финансиране на енергийно ефективни системи за улично осветление. Стойността на проектите е 114 млн. лв. Общата стойност на втората покана по процедурата е над 124,7 млн. лв., като безвъзмездното финансиране по линия на НПВУ е 100%.
Има вероятност от удължаване на срока за кандидатстване по втория етап от програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради, финансирана по НПВУ, която изисква самоучастие на гражданите. По тази програма безвъзмездните средства са в размер на 80%, а бюджетът й е за около 300 млн. лева.
"Планът за възстановяване и устойчивост ни дава шанс да привлечем ценни външни средства в трудно време. Призовавам бургаските депутати и общински съветници да използват своя личен авторитет, за да помогнат да получим финансирането", каза кметът Димитър Николов.
БНБ прогнозира растежът на реалния БВП да се ускори до 2,7 % през 2024 г. и до 3,6% през 2025 г. най-вече поради преустановяване на наблюдаваното през 2023 г. понижение на запасите в икономиката, както и поради очакваното значително ускоряване на растежа на инвестициите, свързани с изпълнението на проектите по НПВУ.
Общата сума по българския план е намалена с 600 милиона евро. Отбелязва се, че планът е на обща стойност 5,7 милиарда евро. В измененията нашата страна предлага промени на 22 мерки.
Очакванията са и през следващата година да се запази три процентовата бюджетна рамка на дефицита, като финансовото министерство планира ръст на приходите от изсветляване на икономиката, без да се променят данъчните ставки.