НС гласува нов бюджет на НЗОК

42-рото Народното събрание прие окончателно на второ четене актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с която се осигуряват допълнителни 225 млн. лева, предаде репортер на БГНЕС.

Веднага след края на дебатите и гласуването на актуализацията на НЗОК зам.-председателят на парламента Мая Манолова удари и последния звънец на 42-рото Народно събрание.

С гласовете на депутатите от "Коалиция за България" и ДПС актуализацията на бюджета на НЗОК бе приета, а тези на ГЕРБ единствено осигуриха кворум за заседанието, след което го напуснаха. В залата останаха само Менда Стоянова, Цецка Цачева и бившият здравен министър Десислава Атанасова, които се включиха в кратките дебати.

Още преди началото на дебатите по актуализацията на бюджета на НЗОК, която бе първа точка от дневния ред, мнозинството в зала гласува втора точка, а именно актуализацията на Държавния бюджет да отпадне. Самата актуализация на бюджета на НЗОК пък ще се случи чрез промяна в заключителните разпоредби на Закона за Държавния бюджет, след приемането на която ще бъде записано, че въпросните 225 млн. лева ще бъдат осигурени за сметка на намаление на бюджетните взаимоотношения на централния бюджет с бюджетите на други ведомства.

Още по време на дебатите по заглавието на законопроекта думата взеха народните представители от ГЕРБ Менда Стоянова и Десислава Атанасова. Стоянова побърза да отчете, че промени в Държавния бюджет все пак се извършват, което означава, че левицата е излъгала като е твърдяла, че такива не са необходими.

Още по време на последните консултации при президента, Янаки Стоилов подчерта, че актуализацията на бюджета на НЗОК може да се извърши чрез промяна в заключителните разпоредби на Държавния бюджет, но без да се променят параметри в него.

Предлага се актуализацията да се случи за сметка намаление на разходите на 45 броя държавни институции, посочи Менда Стоянова и попита лидера на ПГ на "Коалиция за България" как ще бъдат изпълнени промените в Закона за МВР, ако се намали с 15% бюджета на силовото министерство. "Това е бомба в ръцете на служебното правителство и на следващото редовно правителство", предупреди Стоянова, като по думите й левицата залага три големи бомби на наследниците си. Следващата бомба е увеличението на парите за бедствия и аварии с 50 млн. лева, което отново не се случва чрез увеличаване на дефицита, а чрез оползотворяване на предвидени в бюджета буфери. Според Стоянова управляващите не искат да признаят, че дефицитът трябва да бъде увеличен и залагат още една бомба на хората след себе си. Третата бомба според Стоянова е свързана с предложение на Йордан Цонев, отнасящо се за промяна в Закона за гарантиране на влоговете, която предвижда изплащане на всички гарантирани влогове преди отнемане на лиценза на дадена банка. Това предложение обаче изобщо не бе гласувано от залата, тъй като не е включено по надлежния ред в доклада на бюджетната комисия. По това кой е в зала и как гласува ще познаете кой в какви зависимости е с КТБ, заяви лидерът на ДПС Лютви Местан в опита си да мотивира мнозинството да подкрепи включването на въпросното предложение.

"Става дума за целесъобразност, свързана с огромен публичен интерес. Той е свързан с разкриване на банковата тайна на абсолютно всички публични фигури. Само на тях, забележете, за да не бъдем обвинени, че нарушаваме основополагащи принципи на банковата тайна. В предложението се говори не само за лица "заемащи" публични статути днес, а за "заемали" – това е изключително важно", посочи Местан. По думите му няма оправдание и обяснение отсъствието от зала и отхвърлянето по формални процедури, зад които да се скрие несъгласието с това предложение.

"Ваша воля е да го предложите", обърна се Местан към председателя на парламента, но публичният интерес е текстовете да бъдат обсъдени и гласувани, "за да се види кой какво реално отношение има и върху кого тегне сянката на КТБ, инак много удобно ще останете в рамките на мита за КТБ", обърна се Местан към останалите народни представители.

Преди да бъде засегната темата "КТБ" заради въпросната поправка, от трибуната по бюджета се изказа в защита на актуализацията чрез вътрешни трансфери и депутатът от левицата Румен Гечев. Той не се съгласи с доводите на Менда Стоянова, че заради намалените разходи на други ведомства държавата е изправена пред катастрофа. "Общите разходи са в размер на около 32 млрд. лева", припомни Гечев и бе категоричен, че 225 млн. лева от тях няма как да доведат до катастрофа. В същото време това не са никак малко пари, но те се предоставят предвид интересите на българските граждани. Далеч по-добре е те да дойдат чрез съкращаване на административните разходи на други ведомства, а не чрез увеличаване на бюджетния дефицит, категоричен бе Гечев.

"Оставяме фискалния резерв с 8 млрд. лева и очакваме още около 700 млн. лева европейски пари, които вече са платени от бюджета и които се очакват от Брюксел. Служебното правителство трябва да направи всичко възможно за ефективното разходване и само в краен случай може да се използва една малка част – 225 млн. лева или по-малко от фискалния резерв, който ще е около 9 млрд. лева. Финансовото състояние на страната е добро и ние можем да си позволим да бъдат дадени тези 225 млн. лева", заключи Гечев.

В дебатите за кратко се включи и Десислава Атанасова от ГЕРБ, която също наблегна на това, че все пак се променят и части от Държавния бюджет. "Нахалството ви е безгранично. Имате право да учите на морал, когато ни кажете къде отидоха 1,4 млрд. лева от НЗОК по времето на вашето финансово недоразумение Дянков", отговори й депутатът от левицата Емил Георгиев. /БГНЕС