НСИ: На 10 000 души - 37,3 лекари

В края на 2010 г. в страната функционират 347 заведения за болнична помощ с 48 944 легла в тях. Болниците са 313 с 45 842 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 613 с 938 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 183 с 4 570 легла. През 2010 г. 52.4% от болниците са многопрофилни, като в тях е съсредоточен 71.1% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата в тези заведения варира в широки граници - от 13 до 1 345 легла, като най-голям е броят им в университетските болници. Специализираните болници за активно лечениеса 96 с 5 751 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 247 легла. В края на годината в страната функционират 14 специализирани болнициза долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1 025 легла и 22 специализирани болници за рехабилитация с 3 685 легла.

В края на 2010 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 003 лекари. Лекарите по дентална медицина са 6 355. Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 472, от тях 31 790 са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 37 266 души друг персонал с немедицинско образование. Според практикуваната специалност лекарите в лечебните и здравните заведения се разпределят, както следва:
Специалности с преобладаваща терапевтична насоченост – 11 672 лекари; Специалности с преобладаваща хирургична насоченост – 5 636 лекари; Специалности с преобладаваща клинико-диагностична насоченост - 2 188 лекари;
Специалности с друга насоченост – 1 176 лекари;
Практикуващи лекари в практики за първична и специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК - 7 331 лекари.
Сред всички специалности в края на 2010 г. най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 4 761, или 17.0% от всички практикуващи лекари в страната.
Осигуреността с лекари в края на 2010 г. е 37.3 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 8.5 на 10 000 души от населението.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 24.8 до 47.1 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната (37.3) има показателят за областите Варна (47.1), Плевен (46.0), София-столица (44.7), Стара Загора (43.8), Пловдив (42.1), Ловеч (40.6) и София (38.2). Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (24.8 на 10 000 души от населението), Ямбол (25.0) и Силистра (25.1).
В края на 2010 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е 6.3 на 10 000души от населението. За 12 от областите показателят е по-висок от този за страната. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Плевен (7.5), Добрич (7.2), Видин (7.1) и Стара Загора (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали, Разград и Търговище - по 4.6 на 10 000 души от населението.
Осигуреността с болнични легла (легла в болници и диспансери) в България през 2008 г. е 650.8 на 100 000 души стандартизирано население. В сравнение с останалите страни - членки на ЕС, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 11 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души стандартизирано население в Германия, Австрия, Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др.