Нужна е пътна карта за текстилния боклук

Създаването на пътна карта с конкретни стъпки и дейности за въвеждането на системата за разделно събиране и оползотворяване на текстил у нас и сформирането на работна група, която да разработи стратегия за сектора.

Около това се обединиха бизнесът, представители на държавната власт и на неправителствения сектор на конференцията „Кръгова икономика в текстилния сектор: практики, решения и политики“, която се проведе в София. Инициатори на събитието бяха от Българска Асоциация Кръгов Текстил и Българската стопанска камара.

Целта на форума, който събра представители на властта, европейските институции, бизнеса и експерти от бранша, беше намирането на работещо решение, свързано с въвеждането на системата за разделно събиране на текстил в България.

Според европейските изисквания, от началото на 2025 г. всички държави членки на ЕС трябва да събират непотребните текстилни изделия разделно, така че да не отиват в общия боклук и да се депонират. 

„Опитът, който имаме в БАКТ и който натрупахме последните години с изградената система на събиране в България, и благодарение на работата ни в цяла Европа, Съединените щати и Канада, този опит можем много бързо да го пренесем и буквално за няколко години да се справим със задачата“, заяви на конференцията Севдалин Спасов, председател на БАКТ. 

Председателят на УС на БСК Добри Митрев допълни, че бизнесът има огромна ползва от това ресурсите да се използват отново. „Таксата „битови отпадъци“ продължава да се начислява на база данъчна оценка на имота или отчетна стойност на активите, а не се прилага принципът „замърсителят плаща“. Това е несправедливо и по никакъв начин не мотивира населението да събира разделно.

Разделното събиране на отпадъци е втората стъпка към работеща система и е с икономическо значение за всеки български гражданин. Що се отнася до текстила и обувките, когато се говори за размера на продуктовата такса, е наложително да говорим и за правилното разходване на тази такса, защото към момента липсва всякаква конкретика“, каза Добри Митрев.

„Министерството на околната среда и водите търси оптималния вариант, по който да се работи, за да се намери правилният път за всички заинтересовани страни“. Това увери зам.-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов.

„Проблемите са много, но трябва да намерим правилния подход, така че да няма допълнително натоварване на хората с едни големи продуктови такси, но да има и достатъчно ресурс, който да позволи ефективното управление на системата“, отбеляза той. От министерството се ангажират със създаването на работна група, в която всички поставени въпроси да се обсъждат в детайл. 

Новото европейско законодателство предвижда въвеждането на продуктова такса за текстилни изделия, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. МОСВ все още нямат конкретно решение по въпроса, но не изключват налагането на такава такса не само за нови артикули, но и за втората употреба.

Според представителите на европейските институции, присъстващи на събитието, и според бизнеса, обаче, това е неефективно и нерелевантно. „В Новата текстилна стратегия на ЕС се отбелязва, че повторната употреба трябва да бъде поощрявана.

Затова въпросната такса е в противоречие на тези препоръки, както и на йерархията на отпадъците. Това би нарушило основни европейски принципи като свободното движение на стоки и капитали - България е нетен реципиент на евросредства и едностранното облагане с подобна такса нарушава и принципа на солидарност.

Освен това, облагането с продуктови такси би имало и негативен екологичен ефект - по отношение на въглеродните емисии и отровните газове, без значение в коя страна на ЕС ще се оползотворява отпадъка“, коментира Севдалин Спасов.

С коментар от Брюксел се включиха от кабинета на европейския комисар по околна среда, Европейската агенция по околна среда и Европейската организация на рециклиращата индустрия.

От EuRIC наблегнаха на това, че навсякъде в Европа компаниите, които се занимават с повторна употреба на текстил, са изключени от обхвата на продуктовите такси. Напротив – според европейските практики повторната употреба и работата на бранша трябва да се насърчава. 

Бяха показани и примерите от други страни. Стана ясно, че в Нидерландия, където са въвели системата за оползотворяване преди няколко месеца, са започнали синхронизирането на националното си с европейското законодателство още преди 5 години със създаване на стратегически документ с всеки от етапите и времева рамка и все още имат много работа и проблеми за отстраняване.

А във Франция, където са сред отличниците и подобна система работи вече от няколко години, вече говорят за финансови стимули за тези, които рециклират, като по този начин да се подпомага целият процес. 

В конференцията участваха още представители на Националното сдружение на общините в България, Българска Ритейл Асоциация, Асоциация „Активни потребители“, КНСБ, производители на текстилни артикули и браншови организации, рециклиращи организации, експерти и други. Дискусия в този широк формат, обединяваща толкова много заинтересовани страни, се случва за първи път. 

Като общ резултат от срещата всички участници се обединиха около нуждата от създаването на пътна карта – стратегически документ за сектора, който да определи кога и как да се случва поетапното интегриране на европейските политики и практики.

МОСВ се ангажира да активира темата и работата по нея и, като първа стъпка, е планирано създаването на работна група, в която да има представители на всички заинтересовани страни, които заедно да начертаят плана за действия.