НЦИОМ, Алфа Рисърч:ГЕРБ води

За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП. Това отбелязва НЦИОМ, който публикува днес нова проучване на общественото мнение, проведено в периода 10-15 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.
Към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас българи. Към 15 април се регистрира устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6,4%. Данните показват, че сред гласувалите
както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии. ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.
ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и електоралната подкрепа за партия Атака. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение „България на гражданите”, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание. Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство” не повлиява върху електоралната подкрепа за КП „Демократи за силна България и БДФ”. От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.

                                             Електорални нагласи към 15 април 2013 г./НЦИОМ

Ръст на готовността за участие в изборите, запазваща се преднина на ГЕРБ пред БСП, укротяване устрема на Атака, продължаващ спад в подкрепата за партията на Меглена Кунева и насочване на повече гласове към т.нар. „малки партии” - са петте основни тенденции в електоралните нагласи, които Алфа Рисърч регистрира на старта на предизборната кампания.Политическата мобилизация, до която зимните протести не доведоха, поради неуспеха им да излъчат силни лидери и послания, започва да нараства с покачване градуса на напрежение между познатите основни политически парти. За по-малко от месец намерението за участие в изборите нараства с около 7-8% и достига до около 60% от интервюираните, или приблизително 3,5 – 3.6 млн. души.

В дните около официалния старт на кампанията дистанцията между ГЕРБ и БСП е в рамките на 5.6%. Спрямо март подкрепата за ГЕРБ нараства от 21.9% до 22.5%, а тази за БСП спада от 17.4% на 16.9%. Ръстът на доскорошните управляващи се дължи основно на мобилизацията на техните симпатизанти в столицата и в по-големите, управлявани от кметове на ГЕРБ градове. Сред електорално най-силните за тях места са София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, където постигат и най-добри резултати. В редица региони с икономически трудности обаче и в малките населени места ГЕРБ са изправени пред спадаща популярност.

След бурния подем на Атака по време на протестите, довел почти до утрояване на подкрепата й, се наблюдава известно забавяне, или стопиране на този процес. Към момента Атака събира 4.9% от гласовете на пълнолетните избиратели, без да увеличава електоралната си тежест.

Националистическият вот се отлива обаче и към други формации – 1.3% за НФСБ, 1% - ВМРО-БНД, ГОРДа България – 0.7%. Други партии, с които представители на протестиращите участват в изборите събират между 0.3% и 1% привърженици.

Високата, но недостатъчна за постигане на абсолютно мнозинство подкрепа за водещите ГЕРБ и БСП, както и силната фрагментация на вота към по-малките партии (възможно е до около 15- 18% от вота да бъде даден за партии, които не прескачат изборната бариера) очертава поредица от интересни интриги пред току що стартиралата кампания: Ще запази ли ГЕРБ аванса си пред БСП?; Ще вземе ли БСП част от протестния вот?; Достигнала ли е своя таван Атака?; Ще спре ли ерозията си партията на Меглена Кунева?; ще могат ли и кои от по-малките партии да преминат 4% бариера? От техния развой ще зависи баланса на силите в следващия парламент, управленските формули, а вероятно – и колко дълъг живот ще има той.

В таблицата по-долу е представена картината на електоралните нагласи, ако изборите бяха днес. В първата колона е подкрепата за партиите като дял от всички избиратели, а във втората – разпределението на същите тези гласове само върху гласуващите, т.е. процентите, които биха получили партиите на база пуснатите в урните бюлетини. Това не е прогноза, а само стартова позиция на партиите, която дава ориентация как кампанията ще повлияе на тези първоначални нагласи.

 източник:Алфа Рисърч