Някои илюзии в Бюджет 2017

Петър Ганев, ИПИ

Проектобюджетът за следващата година може да хвърли в размисъл всеки анализатор. Ако се гледа само общата рамка, бързо се открояват някои странни тенденции или по-скоро - илюзии. На първо място, дефицитът за тази година изчезва, но отново се появява през 2017 г. Такова развитие съвсем не отговаря на всички средносрочни рамки и планове от последните години, които предвиждаха постепенно елиминиране на дефицита, без промяна в тренда. На следващо място, консолидираните разходи за тази година са чувствително по-ниски както от първоначално предвидените за 2016 г., така и от реално отчетените през 2015 г. Подобно намаляване на разходите спрямо предходната година не се е наблюдавало в последните поне 15 години. В същото време, заложените консолидирани разходи за следващата година бележат почти безпрецедентен ръст спрямо текущата - според общата рамка през 2017 г. ще се похарчат с 3,5 млрд. лв. повече спрямо текущата 2016 г.

Голямата част от обяснението за тези озадачаващи тенденции се крие в т. нар. европейски средства, които влияят все повече не просто на разходната политика на правителството (особено на капиталовите разходи), но и на бюджетното салдо. На практика, ако гледаме само националния бюджет (т.е. без европейските средства), то през тази година ще си има солиден дефицит в рамките на 1,4 млрд. лв., което е с около 250 млн. лв. по-малко от предварително заложеното. С други думи, подобрението на бюджетното салдо през тази година в националния бюджет е около 0,3% от БВП, което не е толкова голямо постижение на фона на положителните данни за икономиката. По-сериозно свиване на дефицита по националния бюджет е заложено за 2017 г., но това е изцяло благодарение на очакванията за огромен ръст в приходите от над 2 млрд. лв. (отново според проектобюджета на правителството). Що се касае до разходната част по националния бюджет (без европейските средства), то те си следват обичайната тенденция да нарастват с темп от около 1-1,5 млрд. лв. на година.

Поглеждайки към европейските средства, можем да намерим и отговорите на тенденциите, описани в началото. През 2016 г. са били заложени разходи за близо 2,7 млрд. лв. по европейските средства, а според новата рамка очакваното изпълнение ще е под 1,2 млрд. лв. В същото време приходите по сметките за средства от ЕС се запазват около 2,5 млрд. лв. Именно тази разлика в разходите по европейките сметки от около 1,5 млрд. лв. прави така, че бюджетът за 2016 г. изглежда балансиран. Това балансиране обаче е по-скоро счетоводна илюзия, тъй като в дългосрочен план средствата от ЕС са по презумпция балансирани - каквото получиш, го харчиш, т.е. няма как да го спестиш. Нещо повече, повечето средства от ЕС по-скоро вкарват дефицит, тъй като има съфинансиране и всеки усвоен лев носи със себе си още разходи. Така че, ако искаме балансирано бюджетно салдо, трябва да го търсим в националния бюджет, а там изненади няма - дефицитът леко се свива, но според плановете ще е наличен и през 2019 г. 

Правейки това разделение между национален бюджет и европейски средства, по-лесно се открояват тенденциите и реалното състояние на бюджета. Всъщност, някакво голямо пречупване няма - националните разходи продължават да нарастват с познати темпове, а дефицитът така и не може да бъде изчистен. Прави впечатление, обаче, нарастването на несигурността в бюджета, тоест разминаването между това, което е прието и това, което реално се случва. Класическото проявление на подобно разминаване през годините е гласуването на актуализация на бюджета с нови разходи. Вече попаднахме в период, където разминаването идва по-скоро от ръст на приходите и от големи движения при европейските средства. Такава е и опасността през 2017 г. Достатъчно е да споменем, че се залага ръст на приходите от над 2,1 млрд. лв., както и ръст на разходите за сметка на средства от ЕС с около 2 млрд. лв. Без да се правят някакви актуализации на бюджета, правителството може да играе с желаното бюджетно салдо - ако не дойдат повечето приходи от данъци, например, да се задържат разходи по европейски проекти. Това обаче са технически прийоми, които не носят дългосрочно здраве на публичните финанси.

Ако трябва да обобщим, то бюджетът продължава да е в хроничен дефицит, който тази година се скрива зад европейските средства. През следващата година е заложен огромен ръст на разходите (от 3,5 млрд. лв.), който е заложник на сериозен ръст на приходите от данъци и на ударно харчене по европейски програми. Бюджетното салдо остава зависимо от фината настройка в баланса между национален бюджет и европейски средства. Последното е проблем, тъй като е силно зависимо от реализирането на един или друг политически риск.