Някой да иска беларуски стриди? Или как се заобикаля ембарго

Агенция Reuters
Британците, които пътуват до Кипър, обикновени търсят слънце, море и пясък. Само че един човек от Линкълншър, търговец на плодове и зеленчуци, тази седмица се отправя към острова за картофи.

След като Русия забрани вноса на храни от повечето европейски страни, компаниите трескаво се домогват до нови купувачи и доставчици. В случая с Knightsbridge Foods руските супермаркети, клиенти на компанията, тази зима може би ще получат картофи не от Линкълншър, а от средиземноморския остров, откъдето продуктите от Севернокипърската турска република, призната единствено от Анкара, могат да бъдат изнесени през Турция за руския пазар. Търговецът вярва, че по този начин ще може да заобиколи забраната на Москва за вноса на хранителни стоки, произведени в Европейския съюз.
"Трябва да мислите бързо. Имате нужда от много здрави контакти. Нещата се променят всяка седмица", каза собственикът на Knightsbridge, който не пожела името му да бъде посочено преди да посети разделения остров, чиято международно призната част Република Кипър е член на ЕС.
Knightsbridge е сред множеството европейски компании, които проучват пътища, чрез които да заобиколят руското ембарго за внос на плодове, зеленчуци, месо, риба и млечни продукти от ЕС и Норвегия, САЩ, Канада и Австралия. Забраната, наложена в отговор на санкциите срещу Русия заради кризата в Украйна, не позволява на богатите руснаци да купуват деликатеси като норвежка пушена сьомга, италианска шунка и френски сирена. Мнозина обаче вярват, че подобно на номенклатурата в съветските времена новият елит ще намери начини да заобикаля митническия контрол. Не на последно място за тази цел може да послужи изключението от ембаргото, правено за вноса на стоки за лична употреба, което оставя сенчеста зона за внос на малки товари с висока стойност. Някои компании очакват по-голям трафик към страните, които запазват търговските си връзки с Москва като Турция и съседните Беларус и Казахстан, които са в Митническия съюз заедно с Русия.
"Разбира се, ще има черен пазар", отбелязва Люк Девлин, британски директор на компанията за транспортни и куриерски услуги PDQ Specialist Couriers, която доставя стоки от първа необходимост в Европа. "Те пак искат френското си (...) сирене и пак ще имат възможности да го получат", казва той.
През последните седмици се наблюдава засилен интерес към европейски стоки от Беларус, който някога бе част от Съветския съюз, както и от други източни държави, посочва Девлин, допълвайки, че логистичните фирми обмислят начини да отговорят на новото търсене.
"Те установиха маршрути от Великобритания или Франция до Русия (...) и също така проверят къде има място за надграждане", допълва експертът.
Големи играчи, листвани на борсата, като Deutsche Post и Kuehne & Nagel, вероятно ще помислят два пъти преди да налеят твърде много нови пари в региона, имайки предвид, че забраната вероятно ще бъде временна, а търсенето е несигурно, отбелязва лондонски борсов анализатор, следящ развитието на логистичните компании.

"Беларуски" стриди

Правото на изключение от санкциите на стоки за лична употреба изглежда ще насърчи известен трафик между, например, Санкт Петербург и близката Финландия, откъдето руснаците могат да си донесат малки количества европейски стоки. Забелязва се, че виното, водката и другите алкохолни напитки не са забранени. Все пак обаче има ограничения.
Митнически служители съобщиха пред агенция ИТАР-ТАСС, че са арестували човек, който миналата седмица се връщал от Финландия със 70 кг френски пастет от фазани, гъски и глигани. Въпреки твърденията му, че всичко това е за негова лична консумация, срещу него са повдигнати обвинения и може да му бъде наложена глоба, стигаща до двукратната стойност на стоката. Руските власти посочват също така, че ще следят внимателно за вносители на едро, опитващи се да прокарат контрабандно стоки, обхванати от ембаргото, през трети страни. Вносителите от Беларус ще трябва да уточняват страната на произход на продуктите, които внасят в Русия, посочи беларуското министерство на земеделието. Поне един беларуски търговец обаче е намерил място за маневри.
"На ниво внос в малки количества схемата е много проста - променяш страната на произход в документацията и етикетираш стоката като беларуска. Разбира се, експерт ще забележи. Така че какви количества ще бъдат прекарвани, зависи от това, доколко руското правителство е заинтересовано да ги спре", казва той. Беларус и Казахстан посочват, че ще продължат да внасят храни, забранени от Русия, но Минск твърди, че ще спира движението им към руския пазар. От налагането на забраната руските медии се шегуват, че московчани скоро ще видят доставки на стриди и скариди от Беларус, която всъщност няма излаз на море.
В миналото Русия и Беларус влизаха в конфликти заради предполагаеми злоупотреби със споразумението им за свободна търговия. Русия, например, обвиняваше Беларус, че нелегално реекспортира към Запада големи количества петролни продукти, произведени от безмитния руски петрол. "Руският регулаторен орган може да проследи произхода на стоките при тяхната продажба. Ако от Беларус започнат да идват стоки, каквито по-рано не са били внасяни, то това ще бъде сигнал за по-строги проверки", каза руски служител, запознат с правилата на Митническия съюз с Беларус.

Пилешко от Казахстан, риба от Фарьорските острови

Президентът на Русия Владимир Путин вече говори с колегите си от Беларус и Казахстан, търсейки сътрудничество им срещу опити западни хранителни стоки просто да бъдат прекарвани през тези страни. Руската служба за безопасност на храните Росселхознадзор посочи, че е задържала и върнала обратно камион с 20 тона пилешко месо от САЩ, пресякъл границата с Казахстан край сибирския град Омск миналата седмица. Някои западноевропейски търговци търсят други възможни "вратички", включително евентуални схеми, създадени според подробностите в официалния списък на Москва. Официално обявените ограничения не само не обхващат Швейцария и Исландия, както и Лихтенщайн, но според някои може би дори изключват територии като датските Фарьорски острови, които не са част от ЕС. Все пак изкушението за норвежки производители на сьомга да пренасочат големите си руски сделки през Фарьорските острови може би носи твърде голям риск за бъдещите отношения с Москва, за да си струва усилията. Във всеки случай остава неясно дали Русия наистина ще възприема стоките от Фарьорските острови или други продукти като изключение от ембаргото. Руският вицепремиер Аркадий Дворкович посочи Фарьорските острови и Гренландия (също датска територия), в коментар, в който заяви, че е поискал обяснение от руските митнически власти как ще третират подобен внос. Теоретичното изпадане в най-малки подробности за географския обхват на руската забрана не би трябвало да се отнася все пак за страни като Швейцария, Турция, Сърбия и някои от малките бивши югославски републики, които не се присъединиха към санкциите на ЕС срещу Москва, така че са изключени и от руските забрани.
Лидерите на ЕС, предлагащи компенсации за някои сектори, като например за производителите на плодове, които вероятно ще бъдат тежко засегнати от затварянето на пазара със 140 милиона потребители, най-вероятно няма да разубеждават търговците да заобикалят ембаргото чрез транспортиране на стоки през трети страни.
"Това е напълно законно. Няма нищо неправилно в него", каза бившият еврокомисар по земеделието Франц Фишер пред австрийското радио. "Всяка компания в Швейцария или на Балканите, например, е свободна да купува стоки от Австрия и след това да ги изнася в Русия. По този начин проблемът значително се намалява", отбелязва той. /Превод от английски: Елена Савова, БТА/