Няма вариант за разпад на еврозоната и ЕС

Британски икономисти предложиха на гръцкото правителство да се откаже от еврото и да обяви фалит върху своя дълг. Възможно ли е да идва краят на общата европейска валута и как се отразяват процесите в Гърция на българската икономика. За отговор на тези въпроси Агенция “Фокус” потърси проф. Гарабед Минасян от Икономически институт на БАН.

Фокус:Проф. Минасян, британски икономисти предложиха на гръцкото правителство да се откаже от еврото и обяви фалит върху своя дълг от 300 милиарда евро. Как гледате на подобни предложения?
Гарабед Минасян: В типичната икономика на обменния курс, т.нар. exchange rate economics ролята на валутния курс е точно такава. В случаите, когато държавата изпадне в своеобразна неплатежоспособност по отношение на задълженията си, най-добрият вариант е да обезцени валутата си. По такъв начин де факто цялото население поема върху себе си неприятностите от причиненото несъответствие между възможности и задължения. Но работата с Гърция е по-различна, отколкото една суверенна икономика. Дори е много по-различна, отколкото, ако не дай си Боже, у нас се случи нещо подобно. Защото ние сме в паричен съвет, нашата валута е фиксирана към еврото, но ние не сме членове на Еврозоната. И в този смисъл страните от Еврозоната и Европейската централна банка нямат кой знае колко големи задължения към нас, както имат задължения към гръцката икономика. За Гърция едно хипотетично решение би било това – обезценяването на местната валута в търсене на решение на проблемите, т.е. в търсене на изход от блатото, в което изпаднаха. Но аз си мисля, че Гърция няма да стигне до такова положение. Никой не е заинтересован Гърция да стигне до такова положение – нито Европейският съюз, нито Гърция. За Европа не би следвало такова решение да бъде изход от положението – отказът от еврото от страна на Гърция и излизането й извън Еврозоната. Затова, защото самият ЕС и Еврозоната де факто представляват не просто един валутен съюз, а и икономически съюз. Икономическият съюз предполага и своеобразна форма на взаимопомощ. Разбира се, и Гърция в никакъв случай не е заинтересована. Всички са заинтересовани да намерят решение в рамките на статута. И щом съществува такава заинтересованост, аз мисля, че страните ще съумеят да намерят решение. Това е все пак Европа, не е случаен регион. Европа, в която са ангажирани страни като Германия, Франция, Италия, Испания, ако щете – Холандия, Белгия, Скандинавските страни. Това решение вероятно ще включва по някакъв начин много по-строг финансов контрол върху изпълнението на необходимите критерии от страна на т.нар. маргинални държави, в които за съжаление се включват и тези държави от нашия регион, а защо не и България.
Фокус: Често се коментира темата и с присъствието на гръцките банки в страната. Банковата система стана много коментирана с идеята за държавно регулиране на лихвите, вие как гледате на нея?
Гарабед Минасян: Административното регулиране, по смисъл и по съдържание, на лихвите може да се определи като един лесен начин за решаването на труден икономически проблем. Трудните икономически проблеми изискват трудни решения. Няма магическа пръчка, която да реши трудните икономически проблеми, с които се сблъскваме, нееднократно досега, ще се сблъскваме и в бъдеще. Но опитите за намиране на такава магическа пръчка не спират. У политиците някак си е вградено това чувство за откриване на лесни решения за решаването на трудни икономически проблеми, които никога не дават добри резултати. Ако можеше по такъв магически начин да се решават нещата, така лесно, всичко щеше да бъде ок. Но не става така, икономиката е на трудните, мъчните, неприятните, тежките решения. Може би затова още преди 150 години икономиката е определена като една мрачна наука, която изисква от хората да работят усърдно и безропотно и да се задоволяват с това, което може да се изкара. Лесни решения няма.
Фокус: Излизането на една държава от Еврозоната, хипотетично, означава ли край на общата европейска валута, има и такива прогнози?
Гарабед Минасян: В никакъв случай. Нека да не забравяме, че това е все пак Европа. Европа, в която влизат водещи държави в света, водещи както в миналото, така и сега. Това са Германия, Франция, Великобритания – нищо, че не е в Еврозоната, Холандия, Белгия, Италия... това са все страни, които творят съвременната световна икономика, а също и културата. Европа не е картонена кутия, за да се срути при първия повей на вятъра. Нито е колос на глинени крака. Европа е солидна организация от държави. И въобще моето мнение е, че не съществува такъв вариант за разпадането на Еврозоната и Европейския съюз. Моето впечатление от срещите, които съм имал, е че всички са ентусиазирани в Европа от възможността да се твори и да се стигне до една обединена Европа. Всички искат Европа наистина да бъде обединена, това е най-сигурната гаранция, че Европа наистина ще продължава да функционира./ със съкращения/