Няма връзка земетресения & климат

Връзка между земетресенията и климата не
съществува, тъй като земетресенията стават на много голяма
дълбочина под земната повърхност - от няколко километра до около
700 километра в Тихоокеанския район. Това каза в интервю за БТА
проф. Светослав Симеонов - директор на Националния институт по
геофизика, геодезия и география при БАН. Той отбеляза, че затова
температурата на въздуха, влажността и скоростта на вятъра не
могат да провокират сеизмична активност.
По обработените статистически данни 2014 г. може
да се определи като нормална в сеизмично отношение година - в
България и в световен мащаб, през която не бяха наблюдавани
аномалии, заяви проф. Симеонов, попитан зачестяват ли през 2014
г. земетресенията у нас и по света. Изминалата година беше
нормална и "като разпределение" на земетресенията - по време и
по магнитуд на енергията, коментира ученият.
От началото на тази година е изминал само един
месец и не може да се говори за статистика на земетресенията у
нас, но няма нищо тревожно, свързано със сеизмичността, увери
проф. Симеонов.

Кога ще се прогнозират земетресенията?

Сеизмолозите "предсказват" земетресения, но зависи
какъв смисъл се влага в този термин, каза проф. Симеонов- Той
обясни, че "предсказването" на земетресенията е свързано с три
аспекта - с времето, в което ще се случат, с мястото, на което
ще се реализират и със силата /магнитуда/ на съответното
земетресение.
"По втория и третия аспект има много съществен
напредък по отношение на предсказването и на базата на тези
анализи се правят карти за сеизмично райониране, които се
използват за сеизмично осигуряване на сгради и инженерни
съоръжения", коментира ученият. На въпроса - кога точно ще
станат тези земетресения, за да може да има евакуация на
населението, проф. Симеонов заяви, че тук нещата са много далече
от практическо приложение.
Попитан защо понякога данните за земетресения у нас,
обявени от Европейския средиземноморски сеизмологичен център,
се различават по магнитуд от данните на Националния институт по
геофизика, геодезия и география при БАН, директорът на
българския институт отговори, че това е нормално.
Проф. Симеонов коментира, че е сигурен, че
оценката на Националния институт по геофизика, геодезия и
география при БАН за земетресението край Сливен от 5 февруари, е
по-достоверна, тъй като нашите сеизмолози са използвали данни
от станциите, които са равномерно разпределени около това
сеизмично огнище.
Когато оценката на една сеизмична служба,
каквато е българската, се базира на по-голям брой данни от
сеизмични станции, равномерно разпределени около сеизмичното
огнище, би трябвало да се вярва повече на този определен
магнитуд, посочи проф. Светослав Симеонов.
Според него другата възможна причина за разликите
в магнитуда за дадени земетресения се дължи на това, че при
сеизмичните станции, регистриращи земетресение на голямо
разстояние от епицентъра му, е възможно да се получи изкривяване
на вълновата картина. Това е така, защото сеизмичните вълни
изминават много дълъг път през нееднородна среда, добави проф.
Симеонов.

Имаме ли достатъчно сеизмолози и модерна
техника
за регистриране на земетресенията?

През 2006 г. аналоговата апаратура на Националния
институт по геофизика, геодезия и география при БАН беше напълно
обновена с нова цифрова техника, но запазихме и аналоговата
система - т.н. барабани, които използваме за справки и за
доуточняване на параметрите на земетресенията, каза проф.
Симеонов. Той посочи, че след няколко години би трябвало да се
мисли за обновяване на апаратурата, но сега е убеден, че
сеизмичната апаратура на Националния институт по геофизика,
геодезия и география при БАН е на съвременно световно ниво.
Нашите проблеми обаче са свързани с недостига на
кадри, което създава трудности при попълване на оперативния
персонал /сеизмолози и оперативни дежурни/, обслужващ
сеизмичната апаратура, заяви директорът на Националния институт
по геофизика, геодезия и география при БАН. За съжаление,
средната възраст на опитните ни сеизмолози е около 60 години,
каза проф. Симеонов. Той отбеляза, че има няколко млади
сеизмолози, но няма сигурност, че те ще се задържат дълго време
в Националния институт по геофизика, геодезия и география при
БАН заради ниските заплати.
"Техника имаме, но тя не може да работи сама,
трябва да има сеизмолози, които да интерпретират данните от
апаратурата, защото иначе тя е мъртва", коментира проф.
Симеонов. Той каза, че заплатите на младите специалисти в БАН са
почти равни на минималните заплати, а от 2008 г. заплатите в
Академията не са актуализирани. Един млад специалист постъпва
при нас със заплата от около 400 лева, като това е сеизмолог,
специалист с висше образование, посочи директорът на
сеизмологичния институт на БАН. Проф. Симеонов отбеляза, че този
млад специалист, за да стане добър сеизмолог, трябва да се
обучава в института поне десет години.
Сега в Националния институт по геофизика,
геодезия и география при БАН професорите получават заплата от
715 лева, а доцентите - от 610 лева, каза проф. Симеонов и
попита риторично дали това е нормално. Това е изключително ниско
ниво на заплащане на персонала и ако не се предприемат някакви
мерки, съвсем скоро в България няма да има кой да обслужва
националните сеизмични мрежи и те няма да могат да функционират,
коментира директорът на Националния институт по геофизика,
геодезия и география при БАН. По думите на проф. Симеонов
опитните сеизмолози ще се пенсионират, а младите им колеги - с
пълно право, ще потърсят по-добра реализация.