Няма геоложки условия за шистов газ

Геоложката информация, която имаме от проведените нефтени проучвания в Северна България и оценката, която съм направил сочат, че ние нямаме перспективи за намиране на промишлени количества от шистов газ. В този район, към който са насочени основните интереси, тоест Североизточна България, едва ли ще бъде намерено въобще някакъв шистов газ. Това коментира доц.- д-р Георги Георгиев, преподавател по геология на нефта и газа в СУ "Св. Климент Охридски", в интервю за БГНЕС.
"В публичното пространство се оперира с големи количества, които евентуално можело да бъдат намерени в България. Оперирането с тези количества обаче заобикаля реалната геоложка ситуация. Оценката за шистов газ не може да се основава на нищо друго, освен на реални резултати от геоложките проучвания в дълбочина, т.е на резултатите, които сме получили от прокарването на дълбоки сондажи за нефт и газ. Базирайки се на тези резултати, количества, за които се говори в България са силно преувеличени, както неведнъж и на два пъти съм заявявал. Това са спекулативни количества, за които въобще не е ясно на какво се основават", добави доц. Георгиев.
Геоложката ситуация в Североизточна България е следната: "Там имаме две нива, в които има развити глинести комплекси – едното е в долната част на палеозоя, което с по-голяма дебелина, а другото е в горната част на палеозоя, но е с по-малка дебелина от 80 метра и много ограничено площно развитие. С тези две нива най-вероятно са свързани интересите за проучване в Североизточна България, защото там други нива няма в целият геоложки разрез. В тези две нива обаче органичното присъствие е много малко и то може да генерира много малки количества газ".
Специалистът по геология на нефта и газа разкри и какви се основните опасности при проучванията и евентуалния добив на шистов газ. "Опасностите са свързани главно с две неща - химическата обработка и високите налягания. Използваната химически обработена вода може по разломните и напукани зони, които изобилстват в Североизточна България, да проникне нагоре и да отиде в основния водоносен хоризонт за населението и земеделието в Добруджа. Втората опасност идва от много високото налягане, с което трябва да се инжектира тази вода в сондажите - два пъти и повече над нормалното. Примерно на дълбочина 2500 метра нормалното налягане е 250 атмосфери, на 3000 метра - е 300 атмосфери. А необходимото налягане за "хидронапукване" трябва да бъде над 500 или над 600 атмосфери. Това са огромни налягания, при които рискът някъде конструкцията на сондажа да не издържи е голям. Ако това се случи, химически обработената вода ще тръгне по сондажния отвор обратно нагоре , при което може да достигне отново до основния водоносен хоризонт. Това е основното, според което аз считам, че в България не трябва да се провеждат проучвания за шистов газ. Първо, че нямаме геоложки предпоставки за наличието на шистов газ. Ние сме прокарали вече два сондажа - единия в края на 50-те години, а другия през 80-те години в тази част от Добруджа, те са пресекли споменатите две глинести нива на значителна дълбочина, и ако имаше някакъв газ останал в тях, той веднага щеше да се прояви в сондажната промивна течност, с която сондираме. И в двата сондажа не са получени никакви газопроявления по време на сондиране, което е най-силното доказателство, че няма газ и надеждите за намиране на такъв газ нямат реална обосновка", добави доц. Георгиев.
Има ли разлика при проучването и добиването на шистов газ? "Има разлика в проучването и добива на шистов газ. Проучванията минават през два основни етапа - най-напред се извършват т.нар. геофизични и по-точно сеизмични проучвания. При тяхното провеждане няма толкова тревожеща опасност, защото такива сеизмични проучвания в тази част на България сме провеждали вече повече от 50 години. Целта им е да покажат дълбочината, структурата и площното развитие на евентуалните глинести комплекси, с които се свързва надеждата за намиране на шистов газ. На базата на получените резултати се избира точка за сондиране и започва втория етап от проучването, а именно търсене и доказване на количества от шистов газ със сондиране, без което за никакви обеми шистов газ не може да се говори".
"Когато започне сондирането обаче започват опасностите, свързани с възможната миграция на използваната химически обработена вода нагоре към основния водоносен хоризонт и с евентуалния риск от аварии в конструкциите на сондажите, заради големите дълбочини и налягания. Също така използваните големи обеми химически обработена вода след "хидрофракинга" трябва да се изтеглят от сондажите и къде ще отидат ? Ако се излеят на земната повърхност ще проникнат пак до основния водоносен хоризонт. В крайна сметка остава големият въпрос. Защо да се правят такива проучвания, когато от това, което знаем досега, ние няма геоложки условия за наличие на очакваните количества, които да представляват някакъв, макар и минимален промишлен интерес", завърши доц. Георгиев. /БГНЕС