Няма големи концесии в България

Силвия Стоядинова
Г-жо Ганева*, неодавна представихте изследване за публично-частното партньорство у нас – „The Bulgarian PPP Experience”. Какво показа то?
Това изследване е направено за Европейската банка за възстановяване и развитие и беше фокусирано върху България през 2012. То е част от обща програма на банката да следи правната рамка в областта на концесиите и публично-частните партьорства. Ние работим вече 5 години по програмата, като сега, за изследването се провеждаха интервюта на живо с представители на публичната власт, които участват в отдаването на обекти на концесия. Съответно направихме интервюта с концесионерите, работещи вече в България, както и обобщаване на правната рамка и на практиката до момента. Целият доклад и изводите ще бъдат качени на страницата на ЕБВР, както и самите интервюта вероятно през септември.
За какъв период е направено изследването ?
Изследването обхваща практиката от 2006 година - от новия закон за концесията – до днес. Искам да отбележа, че общините не бяха засегнати в това проучване, то бе проведено само на централно ниво. Нямахме за задача да взимаме интервюта от общинските власти. От министерствата, които отговорят по ресорите, получихме някои данни, които са представени и в изследването. Какви проекти се подготвят, докъде са стигнали, колко са осъществените проекти досега, как са наблюдават те и т.н.
Кои са основните изводи?
Основните изводи са, че в България няма големи държавни концесии. Имам предвид големи като стойност и като мащаб. Нямаме почти никакви строителни концесии - мисля че те са едва 7 или 9 общо. Доминират концесиите в сферата на услугите.
Друг извод е, че липсва подготовка на администрацията да се разпределят рисковете между публичния и частния партньор и как точно това да се случва, как то да бъде разписано в договора и в икономическия баланс. Това тепърва ще трябва да се разработи и да се обучава администрацията. Затова се очаква частният сектор да поеме инициатива и да помогне. Да предлага проекти с готови финансови модели и разпределение на рисковете, защото към момента няма готовност. Това се заяви от всички министрества, включително от Министерство на финансите, че няма готовност за такива инвестиционни модели, които трябва да бъдат заложени.
Какви са вашите препоръки за подобряване на публично-частото партньорство ?
Първо по отношение на правната рамка - новият закон за ПЧП е доста подробно разписан. Има и ограничения, които не знам на практика как ще работят. Прекалено много са условията в даден договор, както и отговорностите при пекратяването му. Това са чисто правни, технически неточности.
Освен това трябва постоянно да се повишава административният капацитет, защото в крайна сметка администрацията взима решенията дали един проект може да бъде печеливш или не. Нужна е както политическа воля, така и инициатива на частните партьори, за да сработи тази форма на инвестиране.

*Светлана Ганева работи в адвокатско съдружие „Арсавов, Начев, Ганева”. Тя има опит в сферата на корпоративно и търговско право, обществените поръчки, авиационното и европейското право. Консултира редица местни и чужди компании, неправителствени организации, министерства, държавни структури по различни програми. Член е на Международната адвокатска асоциация, Европейската асоциация на жените юристи и на Асоциацията на завършилите Центъра за европейски науки в Нанси.