Няма да покриваме загуби на банки

Европейският парламент одобри исторически механизъм за справяне със затруднени банки в еврозоната, възприеман като ключова част от усилията да се възстанови доверието във валутния блок и да се защитят данъкоплатците от бъдещи спасявания на банки, предаде ДПА. Механизмът за преструктуриране на банки е вторият стълб на банковия съюз, наред с единен орган за контрол на банките от еврозоната, който трябва да започне работа по-късно тази година.

Европейският парламент прие на първо четене три мерки, с които банките няма да разчитат данъкоплатците да ги спасяват. Две от мерките са свързани с банките в затруднено положение, а третата - с кредитните институции. Така се очаква, че тежестта за гарантирането на депозитите под 100 000 евро няма да пада върху данъкоплатците. Тези мерки допълват вече съществуващия единен банков надзор и придвижват ЕС напред по пътя към банков съюз. ЕП постигна напредък при преговорите с финансовите министри от ЕС, особено по отношение на правилата за създаването на единния европейски механизъм за преструктуриране и свързания с него фонд, финансиран от банките, в който се очаква да постъпят общо 55 милиарда евро, отбеляза докладчикът Елиза Ферейра (социалисти, Португалия). Според нея това до голяма степен ще намали възможността за политически игри, които биха могли да блокират определени действия по отношение на банките и така фондът ще може да бъде основан по-бързо и ще се използва по-справедливо. В директивата за възстановяване и оздравяване на кредитните институции, работата по която беше водена от Гунар Хьокмарк (ЕНП, Швеция), евродепутатите записаха, че всяко потенциално използване на обществени средства трябва да става при спазването на строги процедури. Според докладчика Петер Симон (социалисти, Германия), актуализирането на правилата за обезпечаване на депозитите ще позволи на вложителите да получават парите си обратно много по-бързо, когато дадена банка се намира в затруднено положение. Банките ще трябва да вложат в гаранционни схеми реални средства - поемането на ангажименти само по себе си няма да бъде достатъчно.

Банките трябва да поемат загубите и да поддържат "спасителни" фондове

При икономическата криза загубите, които много банки понесоха, бяха прехвърлени на гърба на данъкоплатците и не се отразиха значително на стойността на банковите активи. Инструментът за рекапитализация чрез вътрешни източници, залегнал и в двата нормативни акта за оздравяване на банковия сектор, ще допринесе за това собствениците на банките (акционерите) и кредиторите им (облигационерите) да бъдат сред първите, които ще претърпят загуби, ако банката изпадне в затруднено положение. Двата нормативни акта за оздравяване на банковия сектор ще изискват от банките да финансират и резервни фондове за покриване на по-нататъшни загуби след използването на инструмента за рекапитализация чрез вътрешни източници. В следващите осем години страните, участващи в банковия съюз (всички страни от еврозоната и държавите извън еврозоната, доброволно присъединили се към него), ще създадат единен фонд от 55 млрд. евро за преобразуване на проблемни банки. Фондът ще бъде финансиран от вноски от кредитните институции в тези страни. Държавите извън банковия съюз ще трябва за 10 години да създадат свой собствен фонд, който също ще се финансира с вноски от кредитните институции в тези страни и който трябва да бъде възлиза на един процент от обезпечените депозити.

По-малко политическа намеса

Евродепутатите настояват, когато една банка изпадне в затруднено положение, решенията за това какви мерки трябва да бъдат предприети да се взимат на здрава техническа основа. Някои държави от ЕС пожелаха да дадат на финансовите си министерства ключова роля при вземането на решение как да се справят с конкретни случаи, попадащи в обхвата на единния европейски механизъм за преструктуриране. Компромисът, който беше приет, ограничава значително влиянието на държавите и политическата намеса, за да има повече справедливост, по-бързи действия и по-ниски разходи за разрешаване на проблемите на банките.

По-добра защита на депозитите

Промените в схемите за обезпечаването на депозити ще задължат държавите от ЕС да създадат собствени схеми за гарантиране на депозитите до 100 000 евро, финансирани от банките, които да се използват за обезщетяване на вложителите, когато банките не са в състояние да направят това сами. Така данъкоплатците няма да бъдат ощетени. Законите, подкрепени от евродепутатите, гарантират, че вложителите ще получават парите си по-бързо. Цялата сума на обезпечения депозит ще бъде изплащана до седем работни дни, а суми за покриване на минималните разходи за живот (решението за това ще се взема от всяка отделна държава) - до пет дни. ЕП прие и текстове за "защита на временно високи депозити". Ако един временно висок депозит е над обезпечения размер от 100 000 евро и това се дължи на суми от продажбата на частна собственост например, целият депозит или част от него ще бъде защитена поне за три месеца, се посочва в съобщението на ЕП.
 

Още подробностите във видеото на ЕПТВ.